Песоглавците и Сет

Spread the love
  •  
  •  
  •  
  • 0
  •  
  •  
  •  
  •  

Елтимир :Текстът ми бе изпратен от Зенд Бурджан

Напоследък се чудя за едни неща, които изглежда да пасват с някои други връзки, които съм забелязвал преди. Анубис не е единственото египетско божество с кучеподобни черти. Друго такова е Сет, който е бог на чуждите страни, пустините и пясъчните бури, първоначално разглеждан като защитник на царската власт, а по-късно в мистерийната религия на Озирис той се превръща в олицетворение на хаоса и злото.

ХОР И СЕТ

Правени са опити от някои изследователи да се идентифицира Сет със семитския Сатана или пък вехтозаветния Сит (третия син на Адам). В египетското изкуство Сет е свързван с едно особено неидентифицирано животно, наричано на египетски ша, известно между египтолозите като „животно на Сет“ или „Тифонически звяр“ (понеже гърците отъждествявали египетския Сет с Тифон, който изпълнява подобна функция в гръцката митология).

Чудя се в тази връзка дали песоглавците не са по-скоро потомци на Сет, а не на Анубис.

Ето няколко цитата от статията за животното на Сет в Уикипедия ( http://en.wikipedia.org/wiki/Set_animal): Йероглифът на ша или се използувал като детерминатив за думи, изобразяващи неща, свързани с хаоса, а също страдание, насилие, смут. „Ша обикновено се изобразява като мършаво куче, наподобяващо хрътка или чакал с три отличителни черти: втвърдена опашка, често раздвоена накрая, изправена нагоре или под ъгъл независимо дали животното стои, седи или върви; ушите му – също изправени, – обикновено са изобразявани като квадратни или триъгълни, най-тесни в основата и най-широки в квадратните върхове; дълъг нос, често леко изкривен надолу. Обикновено се изобразява като черно, но може също да е бил червеникаво“.

СЕТ

„Богът Сет обикновено се изобразявал като човек с глава, наподобяваща тази на ша, обикновено с дълъг, леко извит нос и изправени уши с квадратни върхове. Обикновено бил изобразяван в животинска форма като самото ша, макар често да бил изобразяван под формата на магаре или черно прасе“.

„В изкуството Сет бил предимно изобразяван като тайнственото и неизвестно създание наричано от египтолозите животно на Сет или Тифоничен звяр с изкривена муцуна, квадратни уши, раздвоена опашка и кучешко тяло или понякога като човек само с глава на животното на Сет.

То не прилича напълно на нито едно от известните животни, макар да наподобява съставни части на мравояд, магаре и чакал. В някои описания той има глава на хрътка.

ХОР,СЕТ,ТОТ,АНУБИС

Най-ранното известно изображение на Сет идва от гробница, датирана от фазата „Накада І“ на пред-династичния период (ок. 4000 – 3500 г.пр.н.е.), а животното на Сет се открива дори върху главата на боздугана на царя Скорпион – един от пред-династичните владетели“. „Изображенията на ша като животно изглеждат определено кучешки, но точната идентичност на животното никога не е била твърдо установена.

Понякога то се описва като чакал или друг вид диво куче, макар чакалът обикновено да се идентифицира с бога Анубис… Все пак, някои учени считат, че ша представлява стилизирано изображение на някакво друго животно като напр. африканско ловно куче, прасе, антилопа, окапи, жирафа или дори мравояд, или че би могло да представлява някакъв вид, който е бил рядък по египетско време, а сетне е изчезнал“.

Трудността за идентифициране на „животното на Сет“ (ша) навярно идва от това, че действително става на дума за създание не от този свят.

Разбира се, може да се счита, че става на дума за някакво фантастично съставно животно като гръцките химери и кентаври, но египтолозите обръщат внимание, че ша все пак се изобразява доста реалистично, като че ли египтяните са имали предвид реално същество, а не някаква митологична алегория.

То изглежда се оприличава на различни познати земни животни (куче, лисица, магаре), но не е в действителност нито едно от тях. Ето още един цитат от същата статия: „През 1960-те и отново през април 1997 г. в Египет се разнасят слухове за тайнствено куче-подобно животно наречено салауа или сал“ауа („страшен вълк“), което уж нападало няколко малки села в отдалечени части на Южен Египет, предизвиквайки няколко наранявания и дори смъртни случаи.

Един съвременен доклад посочва, че едно от животните е било убито от жители на предградието Каттамия и колебливо идентифицирано от местната полиция като хиена. При заснемането на епизод от телевизионната програма „Направление – Истина“ на канала Сай-Фай от 2009 г. животното, подозирано от екипа на предаването, че е било салауа, е определено като фенек. Тази разновидност на лисица е друга възможна идентификация на ша“. Фенекът, споменат тук е вид лисица, срещан в Северна Африка ( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BA). Изглежда това е прототипът на „Бледата Лисица“ (Йуругу) от догонската митология – персонаж, който съответствува на Сатаната и следователно е нещо като аналог на египетския Сет. Според догонския мит Йуругу идва на Земята от системата на Сириус и това става преди пренасянето на предците на догоните оттам от друг митологичен герой – Номо.

ХОР И СЕТ

Последният се явява като положителен културен герой и изглежда принадлежи към друга раса (изобразяван е като риба с гъвкави крайници и някои го сравняват с хората-риби от вавилонската митология – може би има връзка с дълбинните жители?). За Йуругу от друга страна се разказва, че е изгубил връзката с бога – „словото“ (разума) и така паднал до животинско ниво. Не е ли „бледата лисица“ (фенекът) всъщност „малкото куче“ (лат. canicula), от което идва римското име на Сириус?

Това от своя страна ме подсеща за нещо друго. В тенгрианската митология, представена в „Чулман Толгау“, демонът Шурале, който съответствува на злото начало, има като животинско въплъщение именно лисицата, поради което срещането на лисица се считало за лоша поличба. В мита за творението, разказан в „Хон Китабъ“ (цит. във втория том на „Джагфар Тарихъ“) Шурале е точен еквивалент на богомилския Сатанаил, който от своя страна съответствува на гностическия демиург Йалдабаот (арам. „Син на Хаоса“), т.е. Йехова – „богът“ на авраамитските религии.

От друга страна, както вече споменах, гърците отъждествяват Сет с Тифон. Ето какво пише Плутарх от Херонея в трактата „За Изида и Озирис“: „… египтяните винаги наричат Тифон „Сет“, което означава това, което тиранизира, и което насилствено ограничава“ (гл. 41). „И името „Сет“, с което те наричат Тифон, го доказва, защото то означава „това, което тиранизира и ограничава със сила“, то също така означава „връщане“ и отново „надскачане“. Бебайон – казват някои, бил един от спътниците на Тифон, докато Манетон твърди, че Тифон бил наричан „Бебон“ и че името означава „задържане“ и „пречка“ – в смисъл, че силата на Тифон възпрепятствува нещата, които се развиват нормално и към присъщата си цел“ (гл. 49).

Едва ли може да се даде по-точно описание на авраамитския „бог“. Посоченият смисъл на „тиранизиране“ и „ограничаване“ ме подсеща и за иранския анти-бог Ахриман (авест. Ангхра-Майню – букв. „ограничаващ дух“), който в зороастрийския мит нахлува на Земята отвън също както прави Йехова според разказа на Джон Бейнс („Звездния човек“, гл. 2 – „Антихрист“).

Идентификацията на Сет-Тифон с Йехова е подсказана и от Плутарх: „Но онези, които казват, че Тифон побягнал от битката за седем дни върху магаре; и след като избягал, породил Йерусалим и Юдея – те са открили чрез самия този факт, че еврейската история се привлича в легендата“ („За Изида и Озирис“, гл. 31).

Седемте дни тук навярно намекват за митичните седем дни на „сътворението“ от вехтозаветната митология (които в гностическата и вавилонската легенда са не в началото, а по-скоро в края на космогоничния процес, т.е. свързани с най-низшия еон – демиурга), докато „магарето“, разбира се, е репрезентация на „животното на Сет“. В гръцкия мит за борбата на Зевс и Тифон се разказва, че Тифон идвал от Мала Азия, а според Тацит племето на солимите от Мала Азия (което било оригинално от Крит) е основало Йерусалим, а по-късно било наречено „юдеи“ уж от първоначалното „идеи“ – жители на планината Ида (каквито планини с това име има както на остров Крит, така и в Мала Азия).

Тази алтернативна версия навярно е легендата, на която се позовава Плутарх в горния пасаж. Да напомня, че Тифон в гръцката митология се свързва с подземния огън, земетресенията и вулканите. Според мита тялото му било хвърлено в Средиземно море и затрупано с остров Сицилия, но топлината му все още се проявява във вулканичната активност на Етна. Което ме подсеща – не са ли свързани тези митологични борби с катаклизмите, предизвикани от нахлуването на Йехова в сферата на Земята?

Джон Бейнс отнася тези събития към епохата на митичния библейски „Изход“, а 10-те „египетски бедствия“ споменати там, се свързват от някои учени с ерупцията на вулкана Тера на остров Санторин, довел до гибелта на крито-минойската цивилизация (и вероятно до преселението на някои племена от Крит в Мала Азия, което би могло да е основата на споменатите по-горе легенди).

Според някои легенди палестинците (библейските „филистимляни“) също идват от Крит или Кипър (вехтозаветния „Кафтор“ – срвн. „кефтиу“ – египетското название на минойските критяни), а първоначално може би дори от Балканите (ако палестинците действително съответствуват на гръцките „пеласги“). И защо евреите ги мразят толкова много – както в библейските времена, така и потомците им в наши дни (които днес поради езика им погрешно се считат за араби)?

Може би защото тяхната традиция е противоположна на юдейската – така във угаритската митология Баал (финикийският еквивалент на Зевс) е победител на Йаве (Йехова) също както Зевс побеждава Тифон. Нищо чудно, че вехтозаветните „пророци“ са мразели култа му и оплюват ханаанската религия навсякъде в своите книги. Впрочем една любопитна подробност – според Аполодор („Митологическа библиотека“) Зевс побеждава Тифон в една битка, която се води именно тук, на Балканите.

Кръвта на Тифон била разпиляна върху планината, която оттогава носи това име – Хемус (от гр. haima – „кръв“; срвн. също Хемимонт – лат. „кървавата планина“ = Странджа).

Като че ли става на дума за някакви действителни събития – може би наистина борба на свръхземни сили, довели до катаклизми и бедствия на нашата планета и особено в източно-средиземноморския регион, както и последвалите миграции на някои народи като последица от това, а също и настъпването на епоха на по-активна намеса на враждебните на човечеството сили (песоглавците?) в нашия свят („тъмната епоха“, „железния век“ и пр.) пряко или чрез посредничеството на някои групи, които са сключили пакт с тях, за да постигнат световно господство.

Тази асоциация на Тифон с кръвта е особено интересна. Подсеща ме какво беше писал Джон Бейнс за проливането на кръв (напр. в ритуала на обрязването) като средство за потвърждаване на окултния пакт с Йехова.

Ставаше на дума за желязото, съдържано в хемоглобина на кръвта и неговите магнитни свойства, което изглежда функционира като своеобразна „антена“, свързваща хората със специфична „кръв“ в полето на „колективното безсъзнателно“ (във Вехтия Завет „душата“, т.е. виталния принцип, се отъждествява с „кръвта“ – вж.напр. Битие 9; 4-7). Интересно е, че египтяните са асоциирали бога Сет освен с всичко друго и със желязото, както и с червения цвят (на кръвта или на пясъка, съдържащ железен окис). От друга страна това се подвърждава и от числовия код – според Плутарх „питагорейците също доказват, че считат Тифон за демонична сила, тъй като те казват в съвършена мярка, че Тифон бил роден на 56-я; а също… 56-странната фигура принадлежи на Тифон, както разказва Евдокс“ („За Изида и Озирис“, гл. 30). Така ако питагорейците свързвали Тифон с числото 56, в еврейската Кабала числовата стойност на името на Йехова е 26 (Йод-Хе-Вав-Хе = 10+5+6+5), което – любопитно – е поредния номер на елемента желязо (Fe), докато 56 (по-точно 55.845) е неговото атомно тегло. Това навярно обяснява защо настоящата „тъмна епоха“ се определя като „Железния Век“ – ерата на господството на злите сили над земята. Всички тези неща изглежда имат връзка с въпроса за песоглавската раса (потомци на Сет?) и тяхната асоциация със „злия дух“ (Сет-Тифон-Йехова-Сатанаил-Ахриман) в различните митологии, както и с разпространението на авраамитските религии (юдеизъм, християнство, ислям), които те явно използуват за умствен контрол на населението през последните три и половина хилядолетия („железния век“).

Хрумна ми и още нещо във връзка с песоглавците – възможно е именно те да са онези „имегени“ и „убъри“, които се появяват толкова често в „Чулман Толгау“ – общо взето, те са едни от основните антагонисти, с които се борят героите на епоса.

Много от описанията съвпадат – казва се, че са човекоядни, понякога се твърди че пият кръв и заразяват чрез ухапване. Изглежда могат да се кръстосват с хората, но не са съвсем човеци, нито пък съвсем демони (често ги наричат „нечисть“ в руския превод – чудя се какъв ли ще е бил оригиналният термин), имат способността да омагьосват, но се казва, че не притежавали истинско знание като това на жреците и пр.

За съжаление превеждах го отдавна и вече не си спомням много неща, а тези сведения са често противоречиви и разпилени по целия текст, който е огромен, а нямам време да го преравям за конкретни примери.

(Отдавна си мисля, че трябва да взема да го кача някъде в мрежата – глава по глава, като добавям някои коментари, защото иначе повечето термини и имена ще са непонятни и ще породят повече объркване, ама все нямам време…

Навремето мислех да напиша цяло изследване върху митологията му, но това така и си остана незавършен проект, а сега вече не си спомням повечето неща). Подобни описания има и в балкарския нартски епос – там са наречени „емегени“ и „обури“ съответно, но са различни видове.

Емегените (което е алтайска дума, означаваща „старица“) тук са някакви човекоядни чудовища, явно от няколко различни вида, някои от които с явни рептилоидни черти, докато обурите са класически върколаци.

Навремето си мислех, че това са митологизирани неандерталци, но сега не съм толкова сигурен. Възможно е поне част от тия легенди да са свързани пряко с расата на песоглавците, а разногласията да се дължат на смесване с други фолклорни елементи (като описания на различни демонични същества от типа на вампирите, самодивите и пр.). Ще ми се да имах повече време да проуча текста на епоса отново – там по принцип има доста любопитни сведения, но са пръснати на много места и се нуждаят от систематизация и анализ.

Автор: Елтимир

Източник:http://eltimir.blog.bg/politika/2013/06/03/pesoglavcite-i-set.1116625

Песоглавците

Вижте Бляскавото лице на Нефертити

Тъмните Жреци против Влъхвите

Тъмните Жреци на Египет и култа към Амон


Spread the love
  •  
  •  
  •  
  • 0
  •  
  •  
  •  
  •  

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.