Истината за Самарското Знаме ,която Историците Криеха Дълги Години

Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Преди няколко години попаднах на един исторически форум ,в който участниците споделяха интересна информация ,в навечерието на 3 март,когато отново възникват споровете защо ,с каква цел Русия ни е помогнала да се освободим от турско робство тази тема ще бъде интересна за някои от вас .Цитирам :
„Преди няколко дни ми възложиха задача – да подготвя материал, посветен на 131-вата годишнина от Освобождението на България от турско робство. Зарадвах се, защото отдавна ми се искаше да пиша за една от най-големите светини за българите – Самарското знаме! E, в материала си включих само част от написаното по-долу, но имах рамкиране на обем и нямаше как. Тук обаче има как…
Всъщност, уж всички знаят толкова много за Самарското знаме, а пък малцина са онези, които могат да отговорят на въпроса: 
Защо в руския град Самара е ушито и избродирано бойно знаме, което да вдъхновява борбите на българският народ срещу чуждото иго

Въпреки Голямото потулване на истината от имперски руски историографи и политици, съветски руски историографи и политици, както и от съвременни руски историографи и политици, непрекъснато през вековете все е „изскачал” някой факт, откритие или извор, който пагубно е торпелирал част от Големите лъжи, здраво застопорени в Историята от руския керван-историци, служещи вярно на Руския напън да се превърне в Трети Рим на Евразия. 

Развенчани лъжи:
1. Всичката земя, върху която пише „Русия“, не е извечно руска, напротив – по-голямата й част е била владение на древните българи.
2. Онези, дето руснаците и техните приятели от Балканите наричат „татари“, са всъщност древни българи – които нито са с дръпнати очи, нито са номади, нито пък са варвари. Защото варвари и номади градове не строят /господа офицери!/. Нито пък татари! /А и “татар” не е определение за етнос – това е унизителна форма на дума за “чужденец” на монголски език и до днес./

Факти:
През 1997 г. екипът на проф. Фаяз Хузин започва разкопки в старата част на Казан. 
На голяма дълбочина под останките на късните периоди се появил непознат културен пласт. Постепенно се очертало неголямо селище, оградено с дървена стена и ров. То имало търговско-занаятчийски квартал и жилища за гарнизона. Откритите предмети, без изключение и без съмнение, били датирани към IХ-Х в. Особено важни са арабската сребърна монета от Х в. и незнайно как попадналата чешка монета на княз Вацлав (907-935). Но не това било голямата сензация. А откритието, че съгласно азбуката на археологията, градът се оказал част от прочутата салтово-маяцка култура, определяща ясно наследниците на Велика България на кан Кубрат. Изводът бил категоричен – Казан се оказал град, създаден в една от българските средновековни държави, известна днес в науката като Волжско-Камска България.

Историята започва след 660 г., когато умира великият хан Кубрат. Смъртта му съвпада със страшното нашествие на хазарите, разгромили Велика България. Един от синовете му, Котраг, тръгва със своите конници из непознатите и враждебни степи на север. Най-многобройни сред тях са кутригурите, известни като сребърни българи. Те достигат района на Средна Волга, където през VIII-IХ в. влизат в контакт с древноунгарски и хунски племена. През 922 г. хан Алмас обединява отделните племена и създава Волжско-Камска България. Животът му преминава в битки със стария враг, хазарите. За да се противопостави, той се свързва с арабския халиф Муктадар. Цената е приемането на исляма.
По-късно киевският княз Светослав Игоревич слага край на хазарската държава. Земите на Волжско-Камска България са напълно освободени и това полага началото на голям разцвет. До ХII в. тя обхваща огромна територия от днешната Самарска област в Русия до Северна Чувашия и Южното Приуралие. Мощната държава контролира прочутия Път на коприната от Азия към Европа по Волга. Това й дава възможност да развива търговията и да натрупа несметни богатства. Издигат се яки каменни градове като първата столица Биляр, по-късната Болгар, Сувара и др. Арабските автори Ибн Фадлан, Ибн Руста и руските хроники с удивление разказват за приказната страна България.

Волжска България

Както се вижда, Волжска България е била над десет пъти по-голяма от Симеонова България. А край днешния гр. Самара се е намирал един от най-големите градове-крепости не само на Волжска България, но и на средновековна Европа – днес останките от него са наречени Муромското градче. 
Разбира се богатство на Волжска България привличало много нашественици. Особено агресивни били руските князе. През 977 г. се разразила първата голяма война на русите с българите на Волга. А от ХI в. основен враг на Волжско-Камска България става Владимиро-Суздалското княжество, предшественикът на Московска Русия. Въоръжените сблъсъци продължили повече от 200 години – чак до 1229 г., когато най-сетне бил сключен мир. Двете страни се помирили пред идващата от изток смъртна опасност – монголското нашествие. Волжко-Камска България станала предната и най-важна преграда срещу голямата азиатска заплаха за Европа. И макар че държавата все пак била завладяна и влязла в границите на Златната орда, тя все пак запазила значителна автономия.

Българските първенци бързо се издигнали в управляващия елит и през ХIII-ХIV в. наследниците на Котраг преживели втори разцвет. Именно тогава процъфтяла и северната част на Волжско-Камска България с главен град Казан. През ХV в. обаче напълно освободилото се от монголската власт Казанско ханство отново се сблъскало с руските войски, този път на Московското княжество. Последната дата е 1552 г., когато, след поредица военни походи и след продължителна тежка обсада, войските на Иван IV Грозни превзели българската столица Казан. След това го превърнали в гробищен град.
И така, след многогодишни опити отслабената от многократните монголски нашествия Волжка България, паднала под властта на Русия. Първият държавен акт на цар Иван Грозни бил да се обяви за български кхан. 
По-късно, в края на XVI век, той се самопровъзгласява и за “цар на руси и българи”. 
Но получава и прозвището “българоубиец”. Защото при завладяването на красивите и богати български градове, неговите войски избиват над 400 000 българи. За да се оправдае пред Европа за този истински варварски акт, Русия заявила, че наказва “татарите”. 

В мемоарите на пътешественика Питър Хенри Брюс от 1722 г. пише: „… пристигнахме в Самара. Градът принадлежи на царството Болгар. Животът и нравите на българите в Самара са много сходни с онези на живещите в Казан българи.“ 

Самарското Знаме

Близо 3 столетия по-късно потомците на древните волжски българи даряват бойно знаме на своите братя по кръв. От едната му страна поставят лика на чудотворната Казанска Богородица, а от другата – образите на светите братя Кирил и Методий. Кметът на град Самара Кожевников лично връчва светинята на българските опълченци в Плоещ, Румъния, с думите: 
“Юнаци!… Както в деветото столетие Кирил и Методий са освободили НАС, българите, от невежеството, така също и днес, посред българското опълчение, те ще го насърчават в сраженията и ще му помагат най-сетне да избави България и отечеството от турското робство.“

:roll:

Истината доскоро се премълчаваше от всички, но днес за нея се говори все по-често. 
И все по-често някой се осмелява да каже, че в днешна Самара, както и в повечето селища, разположени в огромен отрязък от съвременна Русия, и до сега има много жители, които се определят като … българи! Защото всички те, както и техните деца и внуци, са всъщност потомци на древните ни събратя от Волжка България.

Автор:Saradiva Източник :https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=85

Повече Информация за Волжска България тук

Рудолф Щайнер за Булгарите

Тайната на Звездата на Мага – Седмолъчната Розета от Плиска

Звезда на Велес или Звезда на Давид ?

Подарък според Зодията


Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

You may also like...

3 коментара

  1. АЛФ каза:

    Трагичното при нас е, че през нашите държави е минавал главен кръстопът и който мине все ни е завидял на уменията, акъла и способностите да творим и да сме първи…

  2. Йорданка Хаджийска каза:

    Без коментар

  3. Димана каза:

    Твърденията Ви не следнат историческата хронология, битки между български царства по време на феодализма. Идването на т.н. Казашка лавина в Добруджа – купена от румънците и избита почти до крак от нашата отлично въоръжена и обучена конница в началото на 19 век! …Въобще не сме късопаметни, никой узурпатор не е добре дошъл на Свещената ни земя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.