Рудолф Щайнер за „Булгарите“

Spread the love

„При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло. Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго.

Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот. Те по-другояче са гледали на природата и все още са виждали етерните сили, които са обгръщали растенията и астралната аура на животните.

Навсякъде във външната природа те все още са възприемали работата на духовните същества. Когато съвременният човек заспива и Азът и астралното тяло напускат етерното и физическото тяло, Азът много набързо абсорбира астралното тяло. И когато Азът застане лице с лице срещу Космоса без никаква подкрепа и бидейки неспособен в настоящия си стадий да възприеме нещо, човек като заспи, престава да получава възприятия. И малкото, което изскача като сънища, е твърде разпиляно.

Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци ea езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане.

След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца.

И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло.

Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си.

Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още на лице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/.

Tези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние и сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества.

Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство. Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели.

Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век. Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята. След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло. Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него.

Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен…* Дух.“

Рудолф Щайнер

Тайната на Звездата на Мага

Българите- Синове на Боговете

Тайната на Българския Царски Род Дуло и Връзката му с Японския Император

Портрет по Снимка за Подарък

Ведически имена в Българският Език

Ведическа Уфология


Spread the love

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.