Рудолф Щайнер за „Булгарите“

Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

„При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло. Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго.

Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот. Те по-другояче са гледали на природата и все още са виждали етерните сили, които са обгръщали растенията и астралната аура на животните.

Навсякъде във външната природа те все още са възприемали работата на духовните същества. Когато съвременният човек заспива и Азът и астралното тяло напускат етерното и физическото тяло, Азът много набързо абсорбира астралното тяло. И когато Азът застане лице с лице срещу Космоса без никаква подкрепа и бидейки неспособен в настоящия си стадий да възприеме нещо, човек като заспи, престава да получава възприятия. И малкото, което изскача като сънища, е твърде разпиляно.

Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци ea езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане.

След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца.

И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло.

Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си.

Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още на лице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/.

Tези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние и сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества.

Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство. Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели.

Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век. Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята. След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло. Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него.

Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен…* Дух.“

Рудолф Щайнер

Тайната на Звездата на Мага

Българите- Синове на Боговете

Тайната на Българския Царски Род Дуло и Връзката му с Японския Император

Портрет по Снимка за Подарък

Ведически имена в Българският Език

Ведическа Уфология


Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.