ФИАЛАТА ОТ ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ –ЗЛАТНОТО „ОГЛЕДАЛО“ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ЗАТЪМНЕНИЯ

by SAMARA · януари 21, 2023

Spread the love

„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7: 7-8)

Фиалата от Панагюрското златно съкровище.

Специални благодарности към Косю Беличев за коментара му, че 108 г. отговарят на 6 слънчеви затъмнения. Всъщност става въпрос за цикъла Сарос, с приблизителна продължителност от 18 слънчеви (тропически) години (18 г. 11 дни и 8 часа) или 6585,3 дни. Това е цикълът, който определя и може да се използва за прогнозиране на затъмненията на Слънцето и Луната.

Но да започнем със затъмненията. И двата вида затъмнения са възможни, когато Слънцето и Луната са в зоната на т.нар. лунни възли – местата, където лунната орбита пресича еклиптиката – орбиталната равнина на Земята или видимия небесен път на Слънцето на фона на звездите в рамките на една година.

Слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната се окаже между Слънцето и Земятавъв фаза новолуние и трите небесни тела се подредят в права линия. (Съвпад на Слънцето и Луната.) Случва се най-малко два и най-много пет пъти в годината.

Лунно затъмнение наблюдаваме, когато Лунатавъв фаза пълнолуние попадне в сянката на Земята. В такъв момент трите небесни тела също формират права линия, като Земята се намира между Слънцето и Луната. (Опозиция на Слънцето и Луната.)

Във връзка с наблюдението на затъмненията се използва обаче не тропическата (слънчева) година от 365,2425 дни а т.нар. „драконична“ година с продължителност от приблизително 346,62 дни. Това е периодът на преминаване на Слънцето през един и същ лунен възел („главата“ или „опашката“ на дракона). Един цикъл Сарос (6585,3 дни) е с времетраене от приблизително 19 драконични години:

● 6585,3 ÷ 346,62 = 18,999;

Другото, което е необходимо да знаем във връзка с цикличността на затъмненията е, че Саросите са организирани в серии. Една Сарос серия от слънчеви затъмнения обикновено има продължителност от 12 до 13 столетия и съдържа 70 или повече затъмнения. Всяка Сарос серия от лунни затъмнения нормално продължава от 12 до 15 столетия и също съдържа 70 или повече затъмнения. Повечето серии съдържат 71 или 72 затъмнения. (По данни на NASA. Виж таблиците.)

https://eclipse.gsfc.nasa.gov/LEsaros/LEsaroscat.html

https://eclipse.gsfc.nasa.gov/SEsaros/SEsaroscat.html

А какво общо има всичко това с фиалата от Панагюрското златно съкровище? Нека си припомним че върху дъното ѝ в общо 5 концентрични кръга (венци, фризове) са изобразени 3 вида символи. В най-вътрешния кръг – 12 символа, които в по-ранен пост нарекох „къпини“. Използвам случая да благодаря на г-жа Александра Делова за коментара ѝ, че това са „семена“ на бръшлян. Всъщност вероятно – бръшлянови плодчета (бръшлянът символизира вечния цикъл на смъртта и възражданията, мита за вечното завръщане). В следващия кръг са изобразени 24 жълъда, а във външните три кръга – по 24 глави с африкански черти (общо 72 на брой). Общият брой на изображенията от петте кръга е 108.

Освен изброените дотук символи, по дъното и борда на фиалата се наблюдават още 96 флорални елемента, подредени в 4 кръга и 24 „зърна“, разположени между главите от най-външния кръг – общо 120 символа. С това общият брой на изображенията върху фиалата става 228.

Какво всъщност ни показва фиалата?

Минимум 2 и максимум 5 са възможните слънчеви затъмнения в рамките на една година, което отговаря на броя на кръговете с изображения върху дъното (общо 5, от които два са различни от останалите три).

Общо 228 (108 + 120) изображения, от които 12 в най-вътрешния кръг:

● 228 ÷ 12 (бръшлянови плодчета) = 19 (колкото са драконичните години в един цикъл Сарос);

● 228 ÷ 24 (жълъда) = 9,5 (Толкова са драконичните години в един Сар, равен на половин Сарос. Един Сар (9,5 драконични години) след дадено лунно или слънчево затъмнение при подобни условия ще настъпи затъмнение, което е лунно вместо слънчево или обратното);

На всяко бръшляново плодче (12 бр.) отговарят по шест глави. Шест цикъла Сарос (от по 18 слънчеви години) имат обща продължителност от 108 години (колкото са изображенията от петте кръга върху дъното на фиалата:

● 6 х 18 = 108;

Но ако всяко бръшляново плодче маркира шест цикъла Сарос или 108 години, то дванадесетте бръшлянови плодчета означават 72 цикъла Сарос или 1296 години. Числото 1296 не е случайно, защото 1 296 000 е броят на арксекундите в кръга. По-важен в случая обаче е фактът, че толкова приблизително са годините в една Сарос серия от слънчеви затъмнения:

● 108 х 12 = 1296;

И действително 72 затъмнения (колкото са главите върху фиалата) се случват обикновено в рамките на една Сарос серия. Нещо повече, според каталозите с таблици на NASAзатъмненията в една Сарос серия от въпросния исторически период (IV – IIIв. пр.н.е) в повечето случаи са именно 72! Сега става ясно и защо главите са с африкански черти – чернокожият мъж е може би най-добрата алюзия, най-удачният начин да се внуши по асоциативен начин затъмненото Слънце.

Но как да си обясним факта, че тайните на астрономическия цикъл Сарос са подробно кодирани върху един култов предмет като фиалата, използвана за ритуални възлияния? На първо място затъмненията винаги са били използвани като инструмент в астрологията. Слънчевите затъмнения служат като сигнал за настъпваща промяна. По тях древните астролози са предсказвали войни, коронации (както и детронации), природни бедствия и катаклизми. За важността на затъмненията можем да съдим и по прочутия механизъм от Антикитера (II – I в. пр.н.е.?) – древногръцки ръчно задвижван планетариум, описан като най-стария пример за аналогов компютър, и използван за предсказване на астрономически позиции и затъмнения десетилетия напред.

Но слънчевите затъмнения са и носител на една много важна символика. По време на слънчево затъмнение Слънцето и Луната са в съвпад (съединение), проектирани едно върху друго от гледна точка на земния наблюдател. Това съединение на двете небесни светила на космическо ниво въплъщава представата за хиерогамия – свещения брак между Великата богиня-майка и нейния Син. А най-истинното чедо на този брак, по думите на Димитър Попов („Тракийска религия“), е тракийският цар-жрец-бог.

P.S. „В Елада хиерогамия се извършва между някои от великите богини и Дионис; в орфическа среда – между Кибела, Бендида, Котито, Артемида и пр. и орфическия Дионис, т.е. Сабазий (Хелиос, Аполон) и Загрей (бога-бик, бога-огън или тракийския Дионис).“

https://www.thracians.net/…/599-%D1%85%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0…

P.P.S. Ако разделим радиално изображенията от дъното на фиалата на 12 равни части, във всяка част ще попаднат по едно бръшляново плодче, два жълъда и шест глави – общо девет символа. На девета степен от космогоничната система на тракийския орфизъм земният цар-жрец получава инсигниите на властта от Великата богиня-майка и се разпорежда и господства в света на хората. (По Д. Попов)

02. Схема на еклиптиката, лунната орбита и двата лунни възела. В центъра е Земята.

03. Схема на слънчево затъмнение.

04. Схема на лунно затъмнение.

05. Плод на бръшлян (Hedera helix).

06. NASA, Каталог на Сарос сериите на слънчевите затъмнения.
https://eclipse.gsfc.nasa.gov/SEsaros/SEsaroscat.html

07. NASA, Каталог на Сарос сериите на лунните затъмнения.
https://eclipse.gsfc.nasa.gov/LEsaros/LEsaroscat.html

08. Механизмът от Антикитера.

09. Всяка секция от разделените радиално на 12 части изображения от дъното на фиалата съдържа по едно бръшляново плодче, два жълъда и шест глави – общо девет символа.