САКРАЛНАТА ГЕОМЕТРИЯ НА „КУХАТА МОГИЛА“ КРАЙ ГРАД ПОМОРИЕ – ЕДНА РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Spread the love

Вълнуват ли ви старите като света мистерии на древните градежи? Догадки за сакрални знания, увековечени в камъка? Познания за Космоса и Времето, запазени единствено за посветените? Тогава да отгърнем деликатно булото, покрило тайните на Кухата могила край Поморие!
Ще ви разкажа за една различна стъпка, съобразена не с размера на владетелския крак, а със земния екватор. За стойност на числото Пи, използвана столетия по-късно от индийски учени. И за 12 – числото на пространство-времето.
Ще разберем, че траките са имали познания за пътя на Земята, за отстоянието ѝ от Слънцето, дори за скоростта на светлината! Били са запознати с тъканта на Времето и нейните тъкачи – космическите цикли, траещи хилядолетия. А как са получавали и как са си предавали предците ни това познание? Чрез мистериални практики? Пророчески съновидения? Или с посланията на градежи като Кухата могила?
За античната куполна гробница край гр. Поморие е писано много. На местните е известна като „Кухата могила“. На специалистите оставям спора, какво представлява този древен градеж всъщност – хероон, светилище, храм, мавзолей, портал между вселени или може би съоръжение за обезсмъртяване… Във всеки случай архитектурата е уникална! Построена е вероятно в периода II – IV в. сл.Хр. и представлява комбинация между тракийска куполна гробница и римски мавзолей (хероон) под насипа на надгробна могила.
Гробницата се състои от коридор (дромос) с дължина 22 метра и кръгла камера с диаметър 11,56 метра и височина 5,50 метра. Съоръжението е изградено от камък и тухли. Кръглата камера е покрита с пръстеновидно огънат свод във вид на разполовен по дължината тор. В центъра е изградена куха колона с диаметър 3,32 метра, която се разширява нагоре, за да се слее с външната стена във вид на огромна гъба или вортекс. По вътрешната стена на кухата колона е съществувала вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилния насип. По околовръстната стена на гробницата, симетрично спрямо входа са разположени пет ниши с несигурно предназначение. Прави впечатление и фактът, че по външната стена на кухата колона и по стената на камерата са оставени по 25 гнезда-ниши. Предполага се, че в тях са били закрепени носещи греди по време на строежа на свода, но след завършването му са оставени незапълнени. Такива гнезда впрочем се забелязват и по двете стени на дромоса.
Оставям настрана всички останали подробности и теории, свързани с Кухата могила, за да изложа едно ново тълкуване на свещената геометрия на това съоръжение. Съгласно общоприетото мнение мярката (модулът), използван при градежа на гробницата е 34 см (дължината на една тухла) или 35,6 см (дължината на една тухла плюс дебелината на една фуга от 1,6 см). На пръв поглед това изглежда логично, защото диаметърът на камерата (1156 см) отговаря на точно 34 тухли от по 34 см. Съществува обаче един очевиден проблем – по времето на градежа на съоръжението сантиметърът като мерна единица не е съществувал! Възможните мерни единици са футът и лакътят. И тъй като по това време (вероятно поради различната големина на стъпалото на съответните владетели) били използвани футове с различна дължина, можем да допуснем, че въпросните 34 или 35,6 см са отговаряли на 1 фут. Само че повечето римски, както и гръцки футове, варират между 29,486 см и 32,4 см.
Ето защо изглежда по-вероятно дължината на фута-модул, използван при градежа на Кухата могила, да е различна от 34 см. За определянето ѝ се придържах към две основни предположения – че определяща за градежа на съоръжението е била обиколката, а не диаметърът на камерата, и че стойността на числото Пи, използвана при планирането е отговаряла на √10. Но нека предоставим думата на фактите.
За обиколката на кръглата камера, равна на диаметъра, умножен по числото Пи (в случая √10), се получава:
● c = 1156 x √10 = 3655,59298 см;
Предполагайки, че дължината на използвания при Кухата могила фут се доближава до тази на минойския (30,36 см), стигнах до извода, че според замисъла на древните строители обиколката е била равна на 120 фута. Оставаше да разделя дължина ѝ на 120, за да получа стойността на предполагаемия фут (почти по средата между дължините на древния минойски фут и съвременния английски фут от 30,48 см):
● 3655,59298 ÷ 120 = 30,4632748 см;
Но защо точно 120 фута? По много причини. На първо място защото от прастари времена пространството и времето са били разделяни на дванадесет; небесният кръг – на дванадесетте зодиакални знака, годината – на дванадесет месеца, та даже денят – на дванадесет двойни часа. Второ, защото оразмеряването с модули от 120 фута със сигурност е използвано още от минойската цивилизация (J. Walter Graham, “The Minoan Unit of Length and Minoan Palace Planning”). И не на последно място, защото числото 120, наричано „дълга“ или „голяма стотица“ е интересно дори само по себе си:
● 3^1 + 3^2 + 3^3 + 3^4 = 120;
● 2^3 + 2^4 + 2^5 + 2^6 = 120;
●5! = 1x2x3x4x5 = 120; (5 ниши, 120 фута обиколка – 5!=120…)
Но нека се върнем към хипотетичната стойност на фута от Кухата могила. При тази дължина на фута стойностите на радиуса и диаметъра на камерата са съответно:
● R = (1156 ÷ 2) ÷ 30,4632748 = 18,973666 фута;
● D = 1156 ÷ 30,4632748 = 37,947332 фута;
Привидно тези стойности са безинтересни и дори нелепи, но нека видим как изглеждат, повдигнати на квадрат:
● R^2 =18,9736662 = 360;
● D^2 = 37,9473322 = 1440;
Невероятно, но излиза, че и двете стойности не са случайни, защото радиусът, повдигнат на втора степен ни дава броя на градусите в кръга, както и продължителността на 360-дневната година; диаметърът, повдигнат на квадрат пък ни показва броя на минутите в едно денонощие (24 x 60 = 1440 мин). Същият този диаметър крие обаче и друга любопитна особеност – при стойност на Пи, равна на √10, той е равен на 12π:
● D = 37,947332; 37,947332 ÷ 12 = √10; 37,947332 = 12π;
На свой ред площта на пода на кръглата камера се оказва равна на 360π:
● S = πR^2 = 360π;
Тези числа говорят достатъчно убедително в полза на тезата, че дължината на използвания фут-модул е била действително равна на 30,4632748 см. И все пак, от какво се определя тази стойност? Отговорът се появява заедно с идеята, че футът от Кухата могила може би представлява точно определена част от екваториалната обиколка на Земята, като броят на футовете в нея съответства на дните в някой от големите времеви цикли. Проверката изисква обратен подход – да умножим дължината на фута по предполагаемия брой дни от хипотетичния времеви цикъл – 360 000 години от по 365,25 дни или общо 131 490 000 дни:
● 30,4632748 x 360 000 x 365,25 = 30,4632748 x 131 490 000 =
= 4 005 616 003 см= 40 056,16 км;
Според съвременната наука действителната дължина на екваториалната обиколка на Земята е 40 075, 017 км. Разликата със стойността, получената чрез фута от Кухата могила е само 18,857 км, т.е. 0,047%! Едва ли можем да очакваме по-точна представа за дължината на екватора от строителите на това древно съоръжение! Излиза, че за тях той е бил с дължина от 131 490 000 фута, съответстващи на дните от цикъл с продължителност 360 000 години. Дали е случайно числото
131 490 000? Когато го разделим на девет (числото на космическата цялост, на целостта на времето, число на човешкото безсмъртие), ще разберем, че творците на Кухата могила не са оставили нищо на случайността:
● 131 490 000 ÷ 9 = 14 610 000 = 1461 x 10 000;
Пред очите ни се разкрива броят на годините от Сотическия период*, умножен по 10 000 – мириадата (от гр. μῡρῐᾰ́ς „безкрайно, безбройно число“) – символът на Вечността!
Съществувал ли е обаче цикъл с продължителност 360 000 г. в представите на древните? Отговорът е – ДА! Според древните персийски астрономи и астролози този цикъл, съответстващ на Великата персийска година, описва времето, необходимо за съединение (съвпад или конюнкция) на всички планети (Слънце, Земя, Меркурий, Венера, Марс Юпитер и Сатурн). (B. L. van der Waerden, „The Great Year in Greek, Persian and Hindu Astronomy“) Умножен по 12, колкото са зодиакалните знаци, периодът от 360 000 г. ни води към добре познатия от индийската астрономия и астрология период от 4 320 000 г. (т.нар. Махаюга), необходим за прецизното съединение на всички планети в началото на зодиакалния знак Овен. (Dr Radhasyam Brahmachari, „HINDU SYSTEM OF TIME RECKONING“)
Но защо им е било потребно на древните траки познанието за тези колосални периоди от време? Обяснението се крие в тяхната вяра в безсмъртието и убеждението, че след определен период от време всичко във Вселената бива възстановено в първоначалното си състояние. А ако се доверяваме на Херодот, те не просто вярвали в безсмъртието, а „безсмъртствали“, т.е. практикували обредите на безсмъртието!
*Сотически период – цикъл от 1461 „скитащи“ египетски години от по 365 дни, след изтичането на който началото на новата година отново съвпадало с хелиакалния изгрев на звездата Сириус.
КРАЙ НА ЧАСТ ПЪРВА
Кухата могила. Пред входа на дромоса

Кухата могила. Пред входа на дромоса

Кухата могила.

Кухата могила

Кухата могила План по Шкорпил.

Кухата могила План по Шкорпил

 
Кухата могила ,Разрез по Шкорпил.

Кухата могила ,Разрез по Шкорпил.

 
Изглед към входа на дромоса с прилежащите помещения от върха на могилата.

Изглед към входа на дромоса с прилежащите помещения от върха на могилата.

 
Отворът на кухата колона на върха на могилата.

Отворът на кухата колона на върха на могилата.

 
Кухата Могила Дромосът.

Кухата Могила Дромосът.

 
Кухата Могила

Кухата Могила

 
Кухата Могила Панорамен изглед на кръглата камера.

Кухата Могила Панорамен изглед на кръглата камера.

Центарлната колона с прехд към свода и стените на камерата във вид на огромна гъба (вортекс)

Центарлната колона с прехд към свода и стените на камерата във вид на огромна гъба (вортекс)

 
Входът на кухата колона.

Входът на кухата колона.

 
В кухата колона с поглед към отвора на върха на могилата.

В кухата колона с поглед към отвора на върха на могилата.

 
(ЧАСТ ВТОРА)
Здравейте, приятели – потомци на безсмъртстващите траки, наследници на спиращо дъха богатство от камък, злато и керамика, мистерии и тайни знания за Божествата, Космоса и Времето! Да продължим разкриването на посланията, пазени до наши дни от Кухата могила край Поморие!
В първата част на този материал се убедихме, че строителите на античната куполна гробница са използвали специфичен фут с дължина 30,4632748 см, представляващ 1/131 490 000 част от дължината на земния екватор. При това броят на футовете в екватора (131 490 000) не е произволно подбран, защото се оказва приравнен на броя на дните във Великата персийска година – 360 000 г. с по 365,25 дни в годината. Но 131 490 000 ÷ 9 = 1461 x 10 000, което подсказва, че освен дължината на екватора и продължителността на Великата персийска година, строителите са познавали и Сотическия период, с който явно също са се съобразили.
Стана също така ясно, че за тях стойността на числото Пи е била равна на √10, а водещо е било числото 12 – числото на пространствено-времевите деления. Ето защо обиколката на кръглата камера е 120 фута, диаметърът – 12π (12√10) фута, а обиколката на канала в кухата централна колона – 12 фута.
Нека сега продължим анализа с факта, че в стените на камерата и централната колона има по 25 гнезда-ниши. Разделяйки 360-те градуса на кръга на 25 равни части получаваме 14,4°:
● 360° ÷ 25 = 14,4° (12×12÷10);
Сам по себе си този факт не би бил толкова любопитен, ако разстоянието между големите ниши от двете страни на входа (през който слънчевата светлина прониква в камерата) не отговаряше на три такива части от по 14,4° или общо на ъгъл от 43,2°. Големината на получения ъгъл веднага ни напомня за свещеното число 432, но какво ще се случи, ако разделим 360° на 43,2°?
● 360° ÷ 43,2° = 8,333…;
А какво означава числото 8,333…? Времето в минути, за което слънчевата светлина достига до Земята! Или иначе казано – разстоянието между Слънцето и Земята, измерено в светлинни минути! Може би това обяснява, защо двете големи ниши край входа са избягали от местата, на които се очаква да бъдат, ако трябваше кръглата камера да бъде разделена на пет равни части от по 72°, както се полага на съвършената пентаграма.
Дали при това положение конструкцията на цялата „гробница“ не пресъздава строежа на Слънчевата система? Тогава централната колона би следвало да отговаря на Земята – Великата богиня-майка, оплождана от слънчевия лъч, проникващ към нея през дромоса. Логично е в такъв случай да се предположи, че петте големи ниши на свой ред съответстват на петте познати в древността планети, видими с просто око – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Нещо повече – прави впечатление, че двете ниши край входа са по-малки от останалите три, и са разположени по близо до светлината. По-малки и по-близо до Слънцето са и орбитите на Меркурий и Венера, до които слънчевата светлина достига първа. После идва ред на Земята (кухата колона), и чак тогава на останалите три ниши (Марс, Юпитер и Сатурн). Ако тази хипотеза е вярна, то централната колона с гъбовидно израстващия от нея свод съвсем точно пресъздава формата на магнитното поле на Земята.
И тъй като във връзка с пентаграмата споменахме числото 72, да насочим вниманието си към дромоса, водещ към камерата. Според повечето източници той е с дължина 22 метра или 2200 см; но едва ли е точно така, защото превърната във футове, дължината му се оказва… 72 фута:
● 2200 ÷ 30,4632748 ≈ 72,22 фута;
Това означава по-малко от 7 см разлика спрямо дължината, посочвана в различните източници, и тази разлика най-вероятно се дължи на неточност в измерванията, лесно обяснима с нарушената цялост на дромоса. А какво ще получим, ако приравним тези 72 фута на 72 години и ги умножим по 360-те градуса на камерата?
● 72 x360 = 25 920;
И “Voilà”!Ето ни продължителността на една Велика звездна година, отговаряща на 25 920 земни години, или времетраенето на прецесията на равноденствията (прецесията на земната ос), така като е дефинирана от сър Исак Нютон цели петнадесет века по-късно – по 1° на всеки 72 години!
Колкото до канала в кухата колона, за обиколката му получаваме 12 фута (десет пъти по-малко от обиколката на камерата), а за площта му – 3,6π или 100 пъти по-малко от тази на камерата.
И така, нека обобщим:
● Водещото число в конструкцията на съоръжението е 12, тъй като повечето параметри са кратни на дванадесет (дължина на дромоса – 72 фута (6×12), обиколка на кръглата камера – 120 фута (10×120), при височина – 18 фута (1,5×12), обиколка на канала в централната колона – 12 фута, диаметърът на залата – 12π (при π= √10), а повдигнат на квадрат – 1440 кв. фута (10x12x12)и т.н.
Обяснението може да се крие както в дванадесетгодишния цикъл на планетата Юпитер, така и в обичайното деление на дванадесет на пространството (небесния кръг с дванадесетте зодиакални знаци) и времето (12 епохи от по 2160 г. в една Велика звездна година, 12 месеца в годината, дори 12 двойни часа в денонощието).
● Числото π, използвано от строителите, е имало стойност, равна на √10, както показват горните изчисления.
● Мярката (модулът), използван при строителството следва да е фут, равен на 30,4632748 см.
● На строителите е било известно разстоянието от Слънцето до Земята, както и скоростта на светлината.
● Бил им е известен и периодът на прецесия на земната ос от 25 920 години.
● Можем да допуснем, че петте големи ниши пресъздават „пентаграмата на Венера“ – фигурата, която планетата рисува в небето в рамките на 8 земни години, или петте известни в древността планети от слънчевата система, видими с просто око.
● Колкото до 25-те гнезда-ниши, съществува възможността те да загатват за т.нар. „Цикъл на Апис“ – времетраенето от 25 блуждаещи египетски години от по 365 дни, отговарящи на 309 синодични лунни месеца от по 29,53 дни – период, след който фазите на Луната се връщат към същите дни от годината. Впрочем цикълът на Апис дава отклонение от само 22 мин за 25 години, което го прави далеч по-точен от еквивалентния за тропическата година цикъл на Метон, при който 19 години отговарят на приблизително 235 синодични лунни месеца (разликата е около 2 ч и 5 мин за 19 години).
По отношение на същите 25 гнезда-ниши съществува и още една вълнуваща хипотетична възможност. Практически техния общ брой в кръглата камера е 2×25, т.е. 50, колкото били и менаите – богини на лунните месеци, дъщери на Селена (Луната) и Ендимион, цар на Елида и Олимпия, домът на Олимпийските игри. Менаите символизирали петдесетте лунни месеца от четиригодишния цикъл на олимпиадата – основна единица в древногръцкото времеизмерване. Осемгодишният октаетерис, използван вместо нашето съвременно броене на десетилетия, се състоял от две олимпиади, състоящи се от по петдесет и четиридесет и девет лунни месеца. Този цикъл от 99 лунни месеца съответствал на 8 слънчеви години и служел за изравняването на двата небесни цикъла – лунния и слънчевия.
● Творците на Кухата могила явно са познавали и са се съобразили с т.нар. Сотически период от 1461 „скитащи“ египетски години от по 365 дни, след изтичането на който началото на новата година отново съвпадало с хелиакалния изгрев на звездата Сириус.
В заключение можем да кажем, че архитектурата на Кухата могила пази за вечността смайващо количество сакрални познания, много от които може би предстои да бъдат открити. Тези факти в никакъв случай не противоречат на досега познатите хипотези, а напротив, обогатяват разнообразието от предположения, свързани със загадката на това бижу на тракийската архитектурна мисъл, наричано от местните Кухата могила.
Изображение на Коперниковия модел на Слънчевата система, Andreas Cellarius, „Harmonia Macrocosmica seu Atlas Universalis et Novus“, публикувана за първи път през 1660 г.

Изображение на Коперниковия модел на Слънчевата система, Andreas Cellarius, „Harmonia Macrocosmica seu Atlas Universalis et Novus“, публикувана за първи път през 1660 г.

Изображение на магнитното поле на Земята. Приликата с формата на кръглата камера е очевидна.

Изображение на магнитното поле на Земята. Приликата с формата на кръглата камера е очевидна.

Автор:
 
Източник: Фейсбук
И още един поглед към Кухата Могила …Дали не е изпълнявала функциите на времеви портал ?
времеви портал

времеви портал

Тайните на свещената планина Странджа- тракийски разломи със самородно злато

Потайностите на земята Българска- Пирамиди и тунели в България

България,Българите и Българският световен Център

Играта на Змията- пътеводител на душата в отвъдния свят

Какво е Таро Астрология?

Ведическите Имена в Българският Език

Как паралелните светове ни влияят?

Сорос- Магически Квадрат

Портрет по Снимка за Подарък

Домашна рецепта за пречистване на белите дробове от д-р Неделя Щонова

Хъркане- Народна Медицина

Защо стареенето започва от петите?

Защо не трябва да спим с крака към вратата?

Вашият перфектен подарък според зодията

 

Портрет по снимка за подарък от Художник с международни награди

Солен кекс със сирене и шунка

Сладкиш с тиква и грис

Сладка баница Хармоника

Как да намеря сила на волята за да отслабна?

Джинджифил- полезни свойства

Защо бадемите са полезни?

 

 

 

 


Spread the love

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Content is protected !!