ТАЙНИТЕ НА ФИАЛАТА ОТ ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

by SAMARA · януари 13, 2023

Spread the love

Знаменитото Панагюрско златно съкровище! Така прославено надлъж и шир, че на пръв поглед няма какво да добавим. И все пак съществува една малко изследвана страна на достойнствата му, за която искам да споделя вижданията си. Поради обема на информацията ще разделя публикация на три части.

ТАЙНИТЕ НА ФИАЛАТА ОТ ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Главен герой в светлината на прожекторите (макар да няма нужда от това, защото тя самата грее със собствена светлина) ще бъде фиалата – златна, както и останалите осем предмета. Представлява плитък съд с диаметър 25 см и височина 3 см. Орнаментирана е богато и именно орнаментацията разкрива един необятен свят на познания от областта на математиката, физиката, астрономията и астрологията. И тъй като езикът на тези науки се състои от числа, нека видим, какво ни показват числата.

Да започнем с размерите на фиалата, които вече посочихме. И по-точно с пропорциите им, тъй като няма как да сме сигурни в мерните единици, използвани от древния творец:

● 25 ÷ 3 = 8,333… (8 ⅓);

Само по себе си числото 8,333… не предизвиква особен интерес, но ако означава 8,333… минути, то това е времето, необходимо на светлината да измине разстоянието от Слънцето до Земята. И понеже времето е равно на отношението на пътя към скоростта на движение, това означава, че в размерите на фиалата е заложено познание както за разстоянието от Слънцето до Земята, така и за скоростта на светлината!

За да осъзнаем истинското значение на този факт, трябва да си припомним, чеза първи път едва повече от две хиляди години по-късно (чак през 1676 г.)датският астроном Оле Рьомер демонстрира, че светлината се движи с крайна скорост (а не мигновено), като изучава видимото движение на луната на Юпитер Йо.

Схема, илюстрираща прецесията на земната ос (прецесия на равноденствието).

За посветените траки-орфици обаче достигането на земната утроба от слънчевия лъч е представлявало символично оплождане и хиерогамия, затова можем с голяма степен на сигурност да предположим, че пропорциите на фиалата в качеството ѝ на култов съд въплъщават представата за свещения брак между Великата богиня-майка и нейния Син-Слънце.

Впрочем самата конструкция на фиалата силно напомня за Шивалинга (линга – знак, символ, белег), изобразяван обикновено върху дисковидна платформа – йони (източник, произход, утроба). Обединени, Шивалинга и йони символизират сливането на микрокосмоса и макрокосмоса, божествения процес на създаване и регенерация, и обединението на женското и мъжкото начало.*

*https://en.wikipedia.org/wiki/Lingam

Шивалинга. Очевидно е сходството с конструкцията на една фиала, с тази разлика, че тук е добавен родовия канал на женската утроба, символизирана от хоризонталната част.

Ала с това значението на числото 8,333… не се изчерпва. Ако приемем, че обозначава лунни години, то ще открием, че в тях има 100 синодични месеца (от по 29,530587981 дни), които отговарят почти точно на 108 сидерични месеца (от по 27,321661дни) – само два дни разлика.

● 100 x 29,530587981 = 2953,0588; 108 x 27,321661 = 2950,73939;

2953,0588 – 2950,73939 = 2,32;

Запомнете числото 108 – едно от свещените числа на древните, защото по-нататък то ще се появи отново. Но да се върнем на броя на месеците и въпроса, вълнувало ли е древните тяхното съотношение. За да научим отговора, трябва да си припомним, че синодичният месец измерва периода между две едноименни фази на Луната (обикновено новолуние или пълнолуние), докато сидеричният – времето, за което Луната се завърта около Земята спрямо звездите, по-точно спрямо някоя определена звезда. Което означава, че ако преди 8,333… години сме се възхищавали на новородения, остър като бръснач лунен сърп (или на сияйния диск на Луната в пълното му величие) редом до дадена звезда, днес най-сетне ще наблюдаваме срещата им отново, като Луната ще е в същата си фаза. И ако въпросната звезда е Сириус, това означава, че на всеки 8,333… години двата небесни лика на Великата богиня-майка се срещат на едно и също място в един и същ вид. А 100 синодични месеца, равняващи се на 108 сидерични, отмерват времето между две такива срещи!

Нека сега разгледаме орнаментацията на фиалата. От пръв поглед вниманието привличат пет концентрични пояса с изображения върху дъното на фиалата. Около централното умбо е разположен бордюр от малки розети. Следва венец от 24 жълъда и три концентрични фриза с по 24 уголемяващи се глави с африкански черти. Интересното е, че авторите обикновено подминават с безразличие бордюра с розети. А дали това въобще са розети? Аз бих ги оприличил на къпини със съответната символика на къпината в качеството на връзка (между боговете и хората, Земята и Небесата). За разлика от останалите четири концентрични кръга с по 24 изображения, броят на „къпините“ е 12 (една дузина), колкото е броят на зодиакалните знаци. Дванадесет слънчеви години (т.нар. „йовианска година) е и продължителността на орбиталния период на Юпитер, „бащата на боговете“ – времето, за което планетата прави една обиколка около Слънцето.

Следва венецът от 24 жълъда (две дузини), колкото са часовете от денонощието. В символичен план числото 24 впрочем обозначава хода на времето. Следват три фриза от по 24 африкански глави – общо 72 на брой. И това число също не е случайно. На първо място то е свързано с прецесията на земната ос (бавната и непрекъсната промяна в ориентацията на въртящата се ос на Земята). Древните забелязали, че завъртането от един градус спрямо звездите от небесната сфера отнема приблизително 72 г. и така стигнали до числото 25 920, (360° x 72 г. = 25 920 г.), колкото са годините в т.нар. Велика звездна година.

Числото 72 е свързано и с дните на египетската календарна година. Според един мит, разбирайки, че Нут е бременна, богът на слънцето Ра се уплашил за трона си, и направил така, че тя да не може да роди в нито един ден от годината. По онова време годината имала 360 дни. По молба на Нут, богът на мъдростта Тот, спечелил от Луната в игра със залози по 1/72 (360 ÷ 72 = 5) от светлината ѝ на ден. Така се появили петте допълнителни („епагоменални“ или „интеркаларни“ – „вмъкнати“) дни от египетския календар, в които Нут родила децата си, две от които са Озирис и Изида.

И тук е мястото и ние да „вмъкнем“ едно, признавам, малко спекулативно наблюдение. Фиалата има 1 умбо, следва бордюр с 1 дузина къпини, после кръг с 2 дузини жълъди, после 3 кръга с африкански глави – общо 5 кръга: 1,1,2,3,5! Това са първите пет числа от редицата на Фибоначи, ако пропуснем нулата. Всяко следващо число представлява сборът на предходните две, а с нарастване на числата отношението между две последователни числа възпроизвежда с все по-голяма точност „Златното сечение“ – константата φ = (1 + √5)/2 , приблизително равна на 1,618. Познавал ли е поръчителят на фиалата „Златното сечение“? Напълно възможно, защото Евклид, живял точно по времето, към което са датирани съдовете от Панагюрското златно съкровище, го е описал в своите „Елементи“.

ЧАСТ ВТОРА (2 от 3)

В първата част на тази публикация разгледахме информацията, кодирана чрез пропорциите на фиалата от Панагюрското златно съкровище. Разгледахме бегло изображенията върху дъното ѝ, както и някои от възможните значения, изразени чрез броя им. Направихме и предположението, че може би в украсата на фиалата са втъкани първите числа от редицата на Фибоначи, разкриваща т.нар. „Златно сечение“.

Нека сега продължим с разбулването на тайните на този изумителен златен съд. И така, дъното на фиалата е украсено с пет концентрични пояса с изображения. Защо точно пет? Според „Речник на символите“ на Ж. Шевалие и А. Геербрант, „Числото 5 извлича символиката си от факта, че от една страна, се явява сбор на първото четно и първото нечетно число (2 + 3), а от друга страна, то е средата на първите девет числа. Белег е на съюз, „брачно“ число, както казват питагорейците; число също така на центъра, на хармонията и равновесието. Следователно то ще бъде число на свещените съюзи, съчетаване на небесното начало (3) и на земното начало – майката (2).“

Последното твърдение е в абсолютно съответствие с извода, който направихме в първата част – че пропорциите на фиалата в качеството ѝ на култов съд въплъщават представата за свещения брак между Великата богиня-майка и Сина-Слънце.

Ако обърнем поглед към египетската култура, пет са вмъкнатите дни в египетския календар, за които стана въпрос по-горе. Но от Плутарх („За Изида и Озирис“) научаваме, че „Пет образува от себе си квадрат, равен на броя на египетските букви и броя на годините от живота на Апис.“ Което ни препраща към т.нар. „Цикъл на Апис“ – период от 25 подвижни (скитащи) египетски години от по 365 дни, които отговарят с поразителна точност на 309 синодични месеца (разликата помежду им е само 1h 8′ 33″). Всъщност „Цикълът на Апис“, поддържащ синхрон между фазите на Луната и датите на египетската подвижна година, е абсолютен аналог на широко известния „Метонов цикъл“, който се грижи за същото по отношение на тропическата година. Но към Метоновия цикъл ще се върнем малко по-късно.

И тъй като споменахме Плутарх, не можем да подминем трактата му „За „Е“ в Делфи“, в който той подробно обяснява значението на числото 5 за древните. Става дума за буквата „Е“, поставена над входа на храма на бог Аполон в Делфи. От Плутарх научаваме, че мъдреците, „наричани от някои софисти“, са избрали да принесат тази буква в дар на бог Аполон, защото е петата в гръцката азбука и символизира числото 5. А Аполон е тъждествен на Слънцето, продължава Плутарх. Буквата „Е“ представлява формула за обръщение към бога и заема главно място във всеки въпрос, отправен към бога от оракулите. „Защото това число имитира принципа, който подрежда всички неща. Както ни казва Хераклит, природата последователно произвежда Вселената от себе си и себе си от Вселената, разменяйки „огън за разнолико многообразие и разноликото разнообразие за огън, както се разменят стоки за злато и злато – за стоки“. …В единение със себе си, числото 5 по своята природа не произвежда нищо несъвършено или чуждо. Дефинирани са всички негови промени; то произвежда или себе си, или Декадата; или хомогенното, или съвършеното.“

При това числото 5 е посветено колкото на Аполон, толкова и на Дионис, защото това са двете лица на природата, която ту се превръща в едно неделимо (Огън = Аполон), ту се разпада/произвежда безкрайното разнообразие на света, който познаваме (Дионис). Във всеки случай е ясно, обяснява Плутарх, че мъдреците намират съответствие между Божественото и числото „пет“, защото то се появява или в чист вид като огън, или отделя от себе си числото „десет“, което означава Вселената.

Мисля, че това е всичко, което е необходимо да бъде казано, за да разберем, защо концентричните кръгове с изображения върху дъното на фиалата от Панагюрското златно съкровище са именно 5!

Както вече казахме, имаме 5 пояса с изображения, общият брой на които е 108 (12+24+24+24+24) – точно колкото са и сидеричните месеци в 8,333… лунни години!

За символиката и езотеричното значение на числото 108 могат да се изпишат хиляди страници, но тук ще изброя само факти от областта на математиката, астрономията и астрологията. И понеже току що отбелязахме, че в 5 концентрични кръга са подредени 108 изображения, първото, за което се сещам, е правилният петоъгълник (пентагон) – фигурата с пет равни вътрешни ъгли, всеки от които е равен на 108°. Но същински интересното в случая е, че отношението на диагонала към страната на тази фигура представлява „Златното сечение“, за което говорихме преди малко (виж съответната схема). От значение е още да отбележим, че 12 правилни пентагона образуват триизмерната фигура додекаедър – едно от петте т.нар. Платонови тела, за което Платон в своя диалог „Тимей“ твърди, че Бог го използва, за да подреди съзвездията по цялото небе, т.е. Вселената. Не дава ли това достатъчно основание да предположим, че фиалата пресъздава строежа на Космоса?

А като споменахме небето, нека потърсим числото 108 в небето. Според ведическата астрология съществуват 27 лунни дома (накшатри) с по 4 стъпки (пада или чарана), т.е. Луната обикаля небесния кръг в 108 стъпки.

Отново според ведическата астрология съществуват 12 зодиакални знака и 9 небесни тела (наваграха). Интересното е, че те не включват Земята, а Слънцето, Луната, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн, както и двата лунни възела – Раху (възходящия лунен възел) и Кету (низходящия лунен възел). Произведението на дванадесетте зодиакални знака и деветте небесни тела отново дава числото 108.

И още няколко „любопитни“ факта. Разстоянието от Земята до Слънцето е приблизително 108 пъти диаметъра на Слънцето. Диаметърът на Слънцето е приблизително 108 пъти диаметъра на Земята. Разстоянието от Земята до Луната е 108 пъти диаметъра на Луната.

На 108 можем да гледаме и като на „константа“ на циклите:

● 108 x 240 = 25 920 (броят на годините в една Велика звездна година или времетраенето на прецесията на земната ос);

● 108 х 800 = 86 400 (броят на секундите в едно денонощие);

● 108 x 12 000 = 1 296 000 (броят арксекунди в кръга: 360° х 60′ х 60′′ = 1 296 000′′);

● 108 x 40 000 = 4 320 000 (броят на годините в една Махаюга);

● 108 х 288 000 = 31 104 000 (броят на секундите в една 360-дневна година);

Със сигурност не на последно място числото 108 е интересно и от чисто математическа гледна точка, защото представлява хиперфакториел на 3:

● 1 x 2×2 x 3x3x3 =108 (едно на първа по две на втора по три на трета степен);

Вглеждайки се внимателно в орнаментацията на фиалата, ще открием, че между изображенията от петте основни пояса, от центъра към периферията, подобно на слънчеви лъчи, се разпространяват множество флорални елементи – палмети. В най-външния кръг от африкански глави всеки такъв „слънчев лъч“ среща едно топче/зърно и го прехвърля, образувайки фриз от 24 палмети върху борда на фиалата. Общият брой на палметите, подредени в четири пояса от по 24, заедно със „зърната“ между африканските глави (също 24), е 120 (5 х 24).

Не можем да подминем мълчаливо тази символична среща между „слънчевия лъч“ и „зърното“, което умира и възкръсва, размножавайки се. Символиката на зърното надхвърляла ритъма на растежа, за да означи редуването на живота и смъртта. Можем да я открием в Елевсинските мистерии. По време на мистичното възпроизвеждане на свързването на Зевс с Деметра било донасяно житно зърно, което присъстващите (епопти) мълчаливо съзерцавали. По този начин епоптите отдавали почит на Деметра – богиня на плодовитостта и посветителка в тайните на Живота. Култът към богинята гарантирал вечният кръговрат на ЖИВОТ, СМЪРТ и ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

Чисто математически комбинацията на 5 и 24 (5 х 24 = 120) е интригуваща, защото 24 представлява факториел на 4, а 120 – факториел на 5:

● 4! = 1 х 2 х 3 х 4 = 24;

● 5! = 1 х 2 х 3 х 4 х 5 = 120;

Практическото приложение на функцията факториел е чрез нея да се изчислят всички възможни подредби на елементите на определено множество, като всеки елемент участва само веднъж и мястото му в подредбата има значение. Потвърждение за значението на факториела в представите на древните за светаоткриваме в приписваната на Авраам „Сефер Йецира“ (Книга на Сътворението) – най-стария и най-мистериозен запазен кабалистичен текст, в който четем:

„Два камъка съграждат 2 къщи.

Три камъка съграждат 6 къщи.

Четири камъка съграждат 24 къщи.

Пет камъка съграждат 120 къщи.

Шест камъка съграждат 720 къщи.

Седем камъка съграждат 5040 къщи.

Оттук нататък върви и пресмятай онова,

което устата не може да изговори

и ухото не може да чуе.“ (4:16)

Преведен на езика на числата, текстът гласи: 2! = 2; 3! = 6; 4! = 24; 5! =120; 6! = 720; 7! = 5040.

Представят ли ни в такъв случай числата 24 и 120 от златната фиала Сътворението на Света или са по-скоро символ на неговото устройство? Интересен е и фактът, че числата 120 и 108 се съотнасят помежду си както 10 към 9:

● 120/108 = 10/9;

На първо място 10 е сборът на първите четири числа (1 + 2 + 3 + 4). То има значението на цялост, завършек, завръщане към единственото, след като се е развил цикълът на първите девет числа. Десет е числото на питагорейския тетрактис – равностранен триъгълник от десет точки, разположени на четири нива. За тях десетката била най-свещеното число, символ на световното сътворение, върху която полагали клетва, защото вярвали, че в нея са изворът и корените на вечната Природа. Според Плутарх числото 10 символизира Вселената.

Девет на свой ред е число с ритуална стойност. Ще прескочим безбройните му значения, за да посочим единствено, че за франкмасоните това е вечното число на човешкото безсмъртие. Девет впрочем са общо поясите, в които са подредени образите от украсата на фиалата.

Маска на мумия на свещения бик Апис със свещения диск на богинята Хатор,
Kunsthistorisches Museum Vienna,

Схема на правилен петоъгълник (пентагон) с означени ъгли.
https://en.wikipedia.org/wiki/Pentagon

Схема на правилен петоъгълник (пентагон) с означено „Златно сечение“ (съотношението на диагонала към страната му).
https://documents.uow.edu.au/~nillsen/aboutgoldenratio.html

Петото Платоново тяло, додекаедър в качеството му на символ на Вселената.
(Kepler’s Mysterium Cosmographicum, 1597)
https://en.wikipedia.org/wiki/Platonic_solid

Додекаедър. Илюстрация на Леонардо да Винчи към „Божествена пропорция“ на Лука Пачоли, 1509 г., https://archive.org/details/de-divina-proportione

Римски додекаедър, https://en.wikipedia.org/wiki/Regular_dodecahedron

„Наваграха“ – деветте планети според ведическата астрология
https://en.wikipedia.org/wiki/Navagraha

Лунните възли (възходящ, северен и низходящ, южен) са двете точки, където орбитата на Луната пресича еклиптиката, видимият годишен път на Слънцето върху небесната сфера. Това са точките, в зоната на които се осъществяват слънчевите и лунните затъмнения.
https://en.wikipedia.org/wiki/Lunar_node

Раху, възходящият лунен възел според ведическата астрология.
https://en.wikipedia.org/wiki/Rahu

Кету, низходящият лунен възел според ведическата астрология.
https://en.wikipedia.org/wiki/Ketu_(mythology)

Драконът, чиито глава и опашка олицетворявали лунните възли в средновековна Европа. (Peter Apian, Astronomicum Caesareum, 1540)
https://en.wikipedia.org/wiki/Lunar_node

„Небесните прояви“ на числото 108.
https://www.himalayanyogainstitute.com/what-is-so-sacred…/

Фиалата от Панагюрското златно съкровище. Добре видими са „слънчевите лъчи“, оформени от палмети и тръгващи от центъра към периферията. Ясно се наблюдават „зърната“ в рамките на най-външния кръг от африкански глави, както и фризът с палмети върху борда на фиалата. Снимка: Николай Радулов.
https://lotos16.blog.bg/…/panagiurskoto-zlatno-sykrovishte…

ЧАСТ ТРЕТА (3 от 3)

Във втората част на тази публикация потърсихме символиката на числото 5 и възможната му връзка с „Цикъла на Апис“. Разгледахме възможните обяснения за свещената значимост, придавана на числото 108 и реалните му прояви в различни области на човешкото познание. Говорихме и за символичното значение на числата 10 и 9. Причина за това е фактът, че двете групи изображения от фиалата (120 и 108) се съотнасят помежду си в отношение 10/9.

Нека сега продължим с резултата от това отношение, възпроизвеждащ и сякаш размножаващ единицата:

● 10/9 = 1,11111111…;

Истинската магия на съотношението 120 към 108 (равно на 10/9 = 1,11111111…) се разкрива едва когато бъде повдигнато на квадрат, т.е. умножено по себе си. Умножено по себе си, то разперва криле като красива пеперуда, разцъфва като пъпка на лотос, за да се върне после обратно към корена си! За да го видим като на филм, трябва към единицата да добавяме единици, докато станат общо девет:

● 1 х 1 = 1; √1 = 1;

● 1,1 х 1,1 = 1,21; √1,21 = 1,1;

● 1,11 х 1,11 = 1,2321; √1,2321 = 1,11;

● 1,111 х 1,111 = 1,234321; √1,234321 = 1,111;

● 1,1111 х 1,1111 = 1,23454321; √1,23454321 = 1,1111;

● 1,11111 х 1,11111 = 1,2345654321; √1,2345654321 = 1,11111;

● 1,111111 х 1,111111 = 1,234567654321; √1,234567654321 = 1,111111;

● 1,1111111 х 1,1111111 = 1,23456787654321; √1,23456787654321 = 1,1111111;

● 1.11111111 х 1,11111111 = 1,2345678987654321; √1,2345678987654321 = 1,11111111;

Повдигнато на квадрат, т.е. умножено по себе си числото с единици разцъфва във вид на палиндром, в който участват всички цифри, а при коренуване се връща към себе си!

Палиндромът е съчетание на символи, които отпред назад и отзад напред се чете по един и същ начин, но всъщност въплъщава идеята за движение в кръг – отиване и връщане по същия път в началната точка, а това само по себе си може да послужи за символ на раждащият се, умиращ и отново възраждащ се свят.

Да си припомним сега твърдението на Хераклит, че природата последователно произвежда Вселената от себе си и себе си от Вселената, разменяйки „огън за разнолико многообразие и разноликото разнообразие за огън, както се разменят стоки за злато и злато – за стоки“. А Плутарх добавя, че природата ту се превръща в едно неделимо (Огън = Аполон), ту се разпада/произвежда безкрайното разнообразие на света, който познаваме (Дионис).

Ето го и пълното описание на представата за този обратим процес, завещано ни от Плутарх:

„Нека се вслушаме в изследователите на природата на божеството, прославящи в стихове и проза Бог като безсмъртен и вечен, но под влиянието на някаква воля и разум, присъщи на него, той се променя: ту възпламенява природата си и става Огън, правейки всичко наоколо подобно едно на друго, ту приема най-разнообразни форми, различни по вид, свойства и сила – както в момента се проявява Светът и се нарича с най-известното от имената си – Космос. Скривайки това от тълпата, мъдреците наричат превръщането на Бога в огън Аполон поради единството на субстанцията и Феб поради неговата неопетнена чистота; най-разнообразните промени при превръщането на Бога във въздух, вода, земя и звезди, в раждащи се растения и живи същества, както и неговите изменения, водещи до подреждането на Космоса, мъдреците изразяват в неясни намеци, наричайки ги разсейване и разкъсване; и тогава наричат бога Дионис, Загрей, Никтелий („нощен“) и Исодет („равномерно разпределящ“); и разказват мистериозни истории и митове за разчленяване и унищожение на Бога…“

Ето това превръщане олицетворява с езика на математиката отношението 120/108! 120/108 = 1,11111111 е Огънят/Аполон, а 120/108 х 120/108 = 1,2345678987654321 – безкрайното разнообразие на Вселената – Дионис! И тогава става ясно, защо изображенията на главите са с африкански черти! Защото цветът на кожата на мъжете в Африка е черен като нощта, а орфическият Дионис-Загрей е „Нощен ловец“ (Ал. Фол, Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей)! Нощта е неговата стихия! Затова и лицето и ръцете на кукера от обреда „Кукерът без маска“ от рупска Странджа са черни, защото той е осмислян като черен! Ал. Фол е категоричен: Кукерът без маска е Дионис!

Ето и последните думи от заключението на книгата „Кукерът без маска“ на Стоян Райчевски и Валерия Фол:

„Обредното представление на Кукеровден не е карнавал, а култова практика с мистериален характер. В обреда е разказан космогоничен мит за ежегодното разрушаване и създаване на света. Този свят е персонифициран в постоянно умиращия и възкръсващ бог.“

Като че ли за да потвърди тезата, че 1,11111111… е символ на Аполон = Слънце/Огън , в своята книга „АРИТМОЛОГИЯ. Реална и езотерична история на числата“ от 1665 г. йезуитският учен Атанасиус Кирхер публикува „Печата на Слънцето“. Това е магически квадрат с 6 х 6 полета, съдържащи числата от 1 до 36. Магическата константа на „Печата на Слънцето“ (сумата на числата във всяка колона, ред и двата диагонала) е 111!

Разбира се, няма как да пропуснем и факта, че общият брой на всички изображения-символи върху фиалата е 228 (108 + 120). Точно толкова са месеците в 19 слънчеви години, образуващи известния в Европа под името „Метонов“ цикъл, наречен така по името на астронома Метон от Атина. По дефиниция продължителността на Метоновия цикъл е 235 синодични лунни месеци. Това означава, че в рамките на 19 слънчеви години към лунните календари в 7 от годините се добавя по един 13-ти допълнителен (интеркаларен) лунен месец. В резултат на това след изтичането на цикъла на същите дати в годината се наблюдават същите фази на Луната. С други думи, подобно на Цикъла на Апис, за който вече стана дума, Метоновият цикъл поддържа синхрон между фазите на Луната и датите на тропическата (слънчева) година.

В края на това изложение можем да направим и още един интересен извод – всички значими числа, кодирани върху фиалата от Панагюрското златно съкровище са кратни на три, т.е. стриктно е спазен принципът на троичност, характерен за реда в Божественото, в Космоса и в Човека:

● 9 е общият брой на съдовете от Панагюрското златно съкровище – 3 х 3;

● 9 пояса с изображения – 3 х 3; (Масоните по достойнство са оценили силата на този символ, превръщайки го в свой поздрав!)

● 12 къпини – 2 х 2 х 3;

● 24 жълъди – 2 х 2 х 2 х 3;

● 72 африкански глави – 2 х 2 х 2 х 3 х 3;

● 108 символи в главните концентрични кръгове – 2 х 2 х 3 х 3 х 3;

● 120 допълнителни флорални символи – 2 х 2 х 2 х 3 х 5;

● 228 символи общо – 2 х 2 х 3 х 19; (Като интригуващ факт-предизвикателство трябва да отбележим, че деветнадесетия Голям Аркан в картите Таро е СЛЪНЦЕТО! За езотеричната символика на тази карта А. Е. Уейт предполага, че е свързана с постигнатото ЗНАНИЕ. Детето на живота държи червено знаме, представляващо кръвта на ОБНОВЛЕНИЕ-то, докато усмихнато слънце го грее, представляващо ПОСТИЖЕНИЕ. Съзнателният ум надделява над страховете и илюзиите на несъзнаваното. Невинността се подновява чрез откритие, което носи НАДЕЖДА ЗА БЪДЕЩЕ-то. ЗНАНИЕ, ОБНОВЛЕНИЕ, ПОСТИЖЕНИЕ, НАДЕЖДА ЗА БЪДЕЩЕ!…)

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Sun_(tarot_card)

Ако приложим към гореизброените многоцифрени числа (12, 24, 72, 108, 120, 228) принципите на нумерологията, трябва да съберем цифрите им за да получим водещите им числа. Оказва се, че във всички случаи водещите числа са 3,6 и 9:

● 12 ► 1 + 2 = 3;

● 24 ► 2 + 4 = 6;

● 72 ► 7 + 2 = 9;

● 108 ► 1 + 0 + 8 = 9;

● 120 ► 1 + 2 + 0 = 3;

● 228 ► 2 + 2 + 8 = 12; 1 + 2 = 3;

Дванадесет къпини, 24 жълъда и 72 африкански глави:

● 12 ► 1 + 2 = 3;

● 24 ► 2 + 4 = 6;

● 72 ► 7 + 2 = 9;

Дали този път творецът на фиалата не ни насочва към езотеричния код на Луната? Отново в своята „Аритмология“ Атанасиус Кирхер публикува „Печата на Луната“ – магически квадрат с 9 х 9 полета, съдържащи числата от 1 до 81. Магическата константа на „Печата на Луната“ (сумата на числата във всяка колона, ред и двата диагонала) е 369!

В заключение можем да обобщим, че сложната символика на фиалата от Панагюрското златно съкровище пресъздава устройството и реда на един жив, функциониращ Космос, в чийто център стои Слънцето. Според представите на тракийския орфизъм това е Синът-Слънце, самозаченат от Великата богиня-майка – Вселената. Но този син е дуален по своята същност. В зенит той е Слънце/Аполон, а в надир Огън/Дионис. По думите на Ал. Фол петата степен от тракийския орфизъм е „възсияването на Сина-Слънце до зенита му, т.е. образуването на космическата ос Слънце-Огън (пентада). Шестата степен (хексадата) е движението на Сина между горната и долната полусфера, което е космотворящо и очертава вселенското свещено пространство“. („Самотният пешеходец“)

В светлината на последните изводи фиалата пресъздава двете същности на Сина – Слънце/Огън (Аполон и Дионис), който с движението/превъплъщаването си сътворява Космоса и очертава вселенското свещено пространство. Тогава отделните части и изображения на фиалата се подреждат в логична последователност. В центъра е умбото – Слънцето/Аполон. От него към периферията следва венец от къпини (посредникът между Небето и Земята. Следва венецът на жълъдите, символизиращи дъба в качеството му на Световно дърво, Световна ос (Axis mundi). След тях идват главите с африкански черти – Дионис/Огънят.

С това Космическата ос е очертана, както и вселенското свещено пространство! В този контекст деветте пояса с изображения с голяма вероятност е възможно да символизират деветте степени на тракийския орфизъм – от самозачеването на Великата богиня-майка до сакрализацията на царската власт, която по думите на Ал. Фол в историческата практика се схваща като овладяване на кръговото свещено пространство на държавата. Тази сакрализация на властта на сина на Сина – царя-жрец – се състои във въвеждането му в сан.

Остава десетата степен, когато „синът на Сина е изпълнил социалната си мисия и е преминал от Живота в Отвъд, където е вярван като безсмъртен. Това е степента на Учителя, персонифициран от старогръцките наблюдатели на орфическата вяра като Орфей, Залмоксис или Резос“. (Ал. Фол, „Самотният пешеходец“)

Ако това е така, то заравянето на съдовете може да бъде схващано като символичен акт на хиерогамия на Царя с Великата богиня-майка. Вероятно заравянето на фиалата заедно с останалите съдове от съкровището е натоварено и с магическата функция да бъде опазен и продължен Космическия ред и вечния живот на Вселената, Слънцето и неговия син – тракийския Цар/Жрец/Учител.

P.S. И с нова сила изниква въпросът за изравянето на всички тези „съкровища“ от свещената гръд на Майката-Земя, но това е отделна тема!

Челната страница на „Аритмология“ на А. Кирхер, 1665 г.
https://en.wikipedia.org/wiki/Arithmologia

„Печатът на Слънцето“ от „Аритмология“ на А. Кирхер. (А)

„Печатът на Слънцето“ от „Аритмология“ на А. Кирхер. (Б)

Depiction of the 19 years of the Metonic cycle as a wheel, with the Julian date of the Easter New Moon, from a 9th-century computistic manuscript made in St. Emmeram’s Abbey (Clm 14456, fol. 71r)
https://en.wikipedia.org/wiki/Metonic_cycle…