Самадхи

by SAMARA · октомври 29, 2018

Spread the love

Самадхи – това е древна санскритска дума ,за която днес няма еквивалент.Да се обясни самадхи не е лесна задача. Самадхи указва това,което не може да бъде изразено на равнището на ума.Днес самадхи е по-актуално от когато и да било.Ще достигнем до този исторически период,в който не само сме забравили за самадхи,но сме забравили и какво сме забравили.Тази забрава е МАЯ- Илюзията за Обособения АЗ.

самадхи

Мая – Илюзията за Аза

Както е свойствено за човека ,голяма част от нас са дълбоко погълнати от ежедневната житейска рутина и не се замислят особено кои сме ние,защо сме тук и накъде отиваме.Повечето от нас никога не са осъзнавали своето истинско Аз,душата или това ,което Буда е наричал ,което е отвъд формата,затова ние смятаме ,че Аз това са нашите ограничени тела.Ние живеем в страх,съзнателен или несъзнателен,докато структурата ограничена от нашето Аз умре.

самадхи

В днешно време има хора ,които практикуват йога,медитация,религиозни ритуали,молитви- това са методи,които са обусловени.Това означава ,че те представляват просто част от егосистемата.Търсенето и действията не се явяват проблеми,проблемът е това,което може да намери отговор ,в каквато и да е външна форма.Духовността в нейната най-разпространена форма не се отличава от патологичното мислене,което можем да срещнем навсякъде.Това е някакво възбуждане на ума.Системата на егото иска повече пари,повече власт,повече любов,повече всичко.

самадхи

Заставайки на духовния път,стараейки се да бъдат повече духовни,повече пробудени,повече спокойни,повече просветлени,тази лекция може да бъде опасна за теб,защото твоят ум може да започне да иска да придобие самадхи и даже още по-лошо твоят ум вече може да си внуши,че е достигнал самадхи.

самадхи

Но всеки път ,когато съществува желанието да постигнеш или да придобиеш нещо,можеш да бъдеш сигурен ,че това е работата на ЕГОСИСТЕМАТА !Самадхи не е достигане или придобиване на нещо за себе си,да узнаеш какво е самадхи означава да се научиш да умираш .Животът и смъртта като ин и ян представляват неразривен континуум,безкрайно движещ се,без начало и без край.Когато отблъскваме смъртта ние отблъскваме и живота.Когато непосредствено преживявяш истината за това,какво представляваш в теб вече няма страх от живота или от смъртта.

В нашето общество и нашата култура ни говорят какви се явяваме ние.И в същото време ние сме роби на много по-дълбоки,несъзнателни,биологически инстинкти,управляващи нашият избор.Егостистемата не е нищо друго освен импулс на повторението.Това е просто път ,приет от една енергия и тенденция на тази енергия отново да премине същия път,независимо от това явява ли се той позитивен или негативен за организма.Съществуват безкрайни равнища на паметта или ума- спирала вътре в спиралата.Твоето съзнание отъждествявайки се с този ум или с тази егосистема те обвързва със социални обусловености,които могат да бъдат наречени матрици.Съществуват аспекти на егото,които ние можем да осъзнаваме,но именно несъзнателното,отиващо в дълбока далечна връзка с миналото,първичните екзистенциални страхове,всъщност управляват целия механизъм.Безкрайните стериотипи за търсенето на удоволствие и избягването на болката се преобразуват в патологическо поводение.

самадхи

Нашата работа,нашите отношения,нашите убеждения,нашите собствени мисли и целяит образ на нашия живот.Подобно на скотове голяма част от хората живеят и умират в подчинение,хранейки със своя живот матрицата.

матрица

Ние преживяваме живота си затворени в ограничени стереотипи.Жвотът често е пълен с огромни страдания и на нас никога не ни идва мисълта в главата,че ние можем да се освободим.Възможно е да се напусне живота,наследен от миналото и да живеем този,който ни дава изход чрез вътрешния ни мир.Всички сме се родили на този свят с биологично обусловени структури,но без самосъзнание.Често гледайки в очите на малко дете,ти не виждаш там и следа от личност,а само светеща пустота.Личността ,в която се превръща детето е МАСКА,сложена върху съзнанието.

маска

Шекспир е казал- Целият свят е театър,а ние сме артисти.В пробудения човек съзнанието сияе чрез личността,а не чрез маската.Когато си пробуден ти не се отъждествяваш със своя персонаж.Ти не считаш,че си маската ,която носиш.Но не се отказваш от своята роля.

маска

Ние се отъждествяваме с нашата личност,тази роля е МАЯ – ИЛЮЗИЯТА за ИСТИНСКОТО АЗ.Самадхи това е пробуждането на твоята личност в спектакъла на живота.

самадхи

Умът може да се оприличи на капан за съзнанието,лабиринт или затвор.Това не означава ,че ти си в затвор,ти си самият затвор.Затворът е илюзия,отъждествявайки се с илюзорния свят ти спиш.И ако осъзнаеш,че се намираш в затвор и започнеш да се бориш за изход от илюзията ,то тогава ти ще намериш нейната реалност,но все пак ще останеш в съня,но за теб той ще се превърне в кошмар.Ти ще опитваш безкрайно да избягаш от своята сянка.Самадхи е пробуджане от съня на Обусловения Аз или Егосистемата.Самадхи това е освобождение от затвора ,който ние наричаме АЗ.Ти в дейсвителност никъде не можеш да бъдеш свободен,защото където има Аз ,там се намира и твоя затвор.Пробуждането не е в това да се избавиш от ума или от матрицата,напротив,когато ти не се отъждествяваш със своя ум,когато можеш пълноценно да усетиш живота,наслаждавайки се на това,което преживяваш без пристрастие или страх в древните учения това се е наричало Божествената игра,играна двойственост.Човешкото съзнание представлява континиум.От една страна хората се отъждествяват с материалното АЗ,от друга страна САМАТХИ е изчезването на това АЗ.Всяка крачка направена към самадхи намалява твоите страдания.

самадхи

По-малко страдание не означава ,че в живота няма болка.Самадхи превъзхожда двойствеността на болката и удоволствието.Ако успееш да реализираш самадхи поне един път можеш да видиш какво се намира на другия край на континиума.Да видиш,че има нещо различно от материалния свят и личния интерес.Когато унищожението на егосистемата проитича в самадхи,не остават нито егоистични мисли,нито обусловеното аз,нито двойствеността,но все още присъства АЗ СЪМ НЕ АЗ.В тази пустота разцъфтява мъдростта,че истинското аз съществува дълбоко зад пределите на двойствеността ,зад пределите на целия континиум.Истинското аз е в безвремието,неизменното,вечното сега !Просветлението е сливането на спиралата на постоянно променящия се проявен свят и лотоса,в който се разтваря времето с твоя безвременен път – ти ставаш жив мост между света на времето и безвремието.