Варна – Етапи по Пътя към Съвършенството
Понятието варна определя нивото на еволюционно развитие на човек в обществото, свързано с нивото на неговото личностно развитие. Според този критерий цялото общество се дели на четири варни. Тази система на социална структура е възприета във ведическите времена и ние сме запознати с нея в съвременна Индия.
В дъното на социалното стъпало има хора, които вършат най-обикновена черна работа, понякога изгнаници, отхвърлени от обществото, наричани шудри или недосегаеми. Следващата категория са вайшу, занаятчии, които изкарват прехраната си с труда си. Те бяха най-многобройни. Следват кшатриите или воините, които умело боравят с оръжие и пазят обществото, в което живеят. Те бяха отговорни да гарантират, че справедливостта царува в света и че определени закони се спазват. И четвъртата категория са брахманите – пазители на знанието.
Традиция, подобна на разделянето на варни, е съществувала и по нашите земи. Паралелизмът е очевиден. Тези, които се наричат шудри в Индия, тук се наричат недосегаеми . В Индия – Вайши, тук – Занаятчии, в Индия – Кшатрии, тук – Войни, в Индия – Брамини, тук – Магове или Магьосници. Виждаме различни имена за едни и същи явления.
Варната на човека зависи преди всичко от опита, натрупан от душата, от това каква част от еволюцията е преминала в предишни прераждания. Самата дума „варна“ се превежда като „цвят“ и първоначално е обозначавала цвета на аурата или енергийното тяло на човек, чрез което е било възможно да се определят основните стремежи на Душата, дошла на този свят: „ брахман [се разглежда като същество] с бял цвят, кшатрия – червени цветове, Вайшя – жълт, шудра – черен“ (Ваджрасучика Упанишада). Във ведическото общество варната първоначално не се определя от родителите. Новороденото беше доведено при брахмана и той, имайки фино зрение, погледна цвета на аурата и оцени нивото на развитие на душата и съответно направи изводи какви уроци трябва да научи тук, вътре каква варна му трябва на този човек за да търси своето място в живота. В „Законите на Ману“ създаването на варни и разпределението между тях е описано по следния начин: „И в името на просперитета на световете, той (Брахма) създаде от своята уста, ръце, бедра и крака брахман, кшатрия, вайшия и шудра <…> И за запазването на всичко това Той, най-светлият във вселената, установи специални занимания за родените от устните, ръцете, бедрата и краката. Преподаването, изучаването на [Ведите], жертването за себе си и жертвоприношението за другите, даването и получаването на [милостиня] той установи за брахманите. Той уточнява защитата на своите поданици, раздаването [на милостиня], жертвоприношенията, изучаването [на Ведите] и непридържането към светските удоволствия за кшатриите. Пасищата на добитък, а също и раздаването [на милостиня], жертвоприношенията, изучаването на [Ведите], търговията, лихварството и земеделието са за вайшите. Но господарят посочи само едно занимание за шудрите – да служат на тези варни със смирение“ (Законите на Ману). Тоест определението за варна корелира с вида социална дейност.
В Кали Юга варните се смесват и става все по-трудно да се направи разлика между тях: „Брахмани, кшатрии, вайши ще се смесят помежду си и (всички) ще станат като шудрите, пренебрегвайки истината и покаянието. Ниските ще станат средни, а средните ще станат ниски. Такъв ще бъде светът с появата на края на юга” (Махабхарата).
Живеем във време, в което за човек става все по-трудно да разбере предназначението си – това е един от най-големите проблеми на съвременното общество. Човек, който всъщност е шудра, вече може да изнася лекции на духовни теми, а духовен практикуващ може да мете улиците в името на оцеляването. Типът социална дейност в нашата епоха не съвпада с вътрешната същност на човек, с неговите способности и възможности, в крайна сметка, според Махабхарата: „Шудрите ще тълкуват Дхарма, а брамините ще ги слушат с уважение и вяра” (Махабхарата).
Древните мъдреци са разбрали колко е важно човек да „помни” кой е. За адекватно духовно развитие е важно да се изпълняват точно онези социални задължения, които съответстват на нивото на развитие на душата: За да изпълните — макар и зле — личния си дълг, По-важно от това да изпълняваш превъзходно работата на някой друг Махабхарата
Можете да определите вашата варна, като анализирате вашите мотивации, ценности и стремежи. Шудрите, живеещи извън социалните норми, често не искат да изпълняват никакви социални задължения или ги изпълняват „под натиск“. Шудрите са хора, които търсят само удоволствие в живота. Шудрите практически не могат да контролират страстите, може да се каже, че са роби на страстите. В крайна сметка представителите на тази варна, чрез удоволствията, довеждат себе си до скърби и страдания, докато се наслаждават, самите те разрушават живота си: „Плътските удоволствия са разнообразни, сладки и завладяващи, сега под една или друга форма те разклащат духа ни. .. Тези удоволствия – моето нещастие, скрито в тях е семето на загуба, провал, горчиво мъчение, опасност” (Sutta-nipata).
Можем да идентифицираме задачите, които шудра трябва да реши през целия си живот: като цяло те са свързани с разработването на материалния план на съществуване. Има мнение, че душите, които идват само от животинския свят, получават такова въплъщение; съответно техните интереси не надхвърлят най-простите инстинкти и проблеми на животинското ниво.
Представител на тази варна трябва да овладее нивото на оцеляване, след което да се научи да оставя жизнеспособно потомство и да се грижи за тях. Като цяло, всички жизнени интереси и мотивации на шудрите се свеждат до няколко примитивни нужди: да ядат, да спят, да се защитават и да се съвкупляват. Душа, която току-що е започнала да овладява човешкия свят, ще бъде недоразвита в първите си въплъщения в ново качество и ще бъде способна само на физически труд. Шудрите се развиват чрез работа. Те не са в състояние да управляват адекватно собствената си енергия и затова просто не трябва да им остава. Тежкият физически труд изразходва енергия на нивото на муладхара (първата чакра) – и просто няма останала енергия за глупости „свадхистан“ (например секс), които вече принадлежат към втората чакра. В този случай работата действа като най-надеждното лекарство за страстите, които иначе просто биха унищожили човек. Наставления за шудрите, работещи в служба на представителите на висшите варни, ще намерим в много ведически текстове.
Във ведическото общество е разработена ясна система, която позволява на представителите на всички варни да се развиват: „Кшатриите служеха на брахманите, вайшите бяха посветени на кшатриите, а шудрите, които бяха посветени на брахманите и кшатриите, служеха на вайшите“ (Махабхарата).
Като служи на тези, които са достигнали по-високо ниво на духовно развитие и получава благодарност от тях, човек променя съдбата си в това въплъщение и в следващото. Вайшу ще служи на воин и постепенно ще стане воин; воин, служещ на брахмана, постепенно ще стане брахмана.
Но да се научим да служим адекватно е преди всичко основната задача на човек, който принадлежи към шудрите. Те трябва да преодолеят своя мързел, да развият умения за дисциплина и способност за целенасочено изпълнение на възложената работа.
Веднага щом шудра успее да формира основата на живота си, щом задоволи най-примитивните нужди, той има различни желания. И това дори не е проблемът, разбира се, и представители на други варни имат желания. Проблемът е, че желанията на шудрите са изключително нестабилни: „Искам това, което е сега пред очите ми“. В същото време Шудра не е в състояние да концентрира вниманието си върху един обект за дълго време или да задържи някаква цел („да запази целта в себе си“). Един шудра не може например да спести пари, за да си купи апартамент или кола; той предпочита да ги похарчи за моментни удоволствия. Парите са само един от вариантите за проявление на енергия в нашия свят.
Но Шудра третира всяка друга енергия по абсолютно същия начин и я изразходва за развлечение, наслада на сексуалното чувство, чувството за вкус и т.н.: „Езикът привлича човека в една посока, жаждата в друга; сексуалното желание го тегли някъде другаде, докато кожата, корема и ушите му го дърпат в други посоки; носът го дърпа в една посока, своенравните очи в друга, докато желанието за дейност го дърпа някъде другаде и всичко това подкопава човека, както много съпруги на домакини” (Удхава-Гита).
Представителите на тази варна не са усвоили това ниво на взаимодействие със света, което вече им позволява да събират енергия и да я инвестират във всеки бизнес. Въплъщението като шудра може да бъде постигнато от душа, която е имала активи (материал, енергия) в минал живот и не е успяла да ги управлява правилно. Сега тя се ражда почти без нищо. Шудрите винаги се нуждаят от някой, който да ги води към някаква повече или по-малко дългосрочна цел (например „ако не се напиеш през седмицата, ще получиш заплатата си в понеделник“, казва бригадирът на строителя, който обича да пия). Шудра не е способен да ръководи никого или да организира някакъв процес. Самият той може да работи само когато получи ясни инструкции от шефа си. Представител на тази варна ще се чувства комфортно в позицията на служител. Освен това, колкото по-груба и проста е работата, колкото по-малко мисъл изисква, толкова по-добре. Шудрите не са склонни да проявяват инициатива или креативност в работата си; те съзнателно или подсъзнателно ще се стремят към ситуации, които изискват стереотипни решения. В известен смисъл шудрите са много подобни на малките деца; те не могат да контролират желанията си, да се ориентират сами в света или да изберат стабилна област на своите интереси. В тази връзка всички други варни, по-„възрастни“, са отговорни за еволюцията на тези, които са родени с опит, съответстващ на нивото на шудра. Представител на всяка друга варна също може да се „плъзне“ към шудра. Например, ако вайшу или кшатрия започне да пие алкохол или е твърде запален по секса, тогава в следващия си живот ще бъде предопределен за съдбата на шудра, ако, разбира се, изобщо остане в света на хората. И в това си въплъщение той ще има много желания и нужди, а няма възможности да ги задоволи.
Следващата варна е вайшу. Това включва бизнесмени, занаятчии и селяни. Тези, които изкарват хляба си с помощта на определени инструменти.Ценностите на хората от тази варна винаги са свързани с материалния план на съществуване. Проблемът с вайшу е, че те инвестират цялата си сила в материалния свят. За хората на този етап от развитието им е трудно да разберат, че този свят не се свежда само до материални неща; от тяхна гледна точка „парите могат да купят всичко“. Вайшу не възприемат това, което не може да се докосне, и техният мироглед не включва такива понятия като енергия и карма и без тях по-голямата част от духовната информация остава непълна. Вайшу трябва да разбере, че зад всичко създадено в материалния свят ще стои определена карма. Когато създава материални блага и ги оставя на този свят, човек трябва да мисли кой и за каква цел ще ги използва. Ковачът може да изкове красив меч, но ако негодник използва това оръжие, част от кармата „отива“ при този, който е създал оръжието. Еволюционното развитие на вайшу се случва, когато той вече се е научил да задоволява всички нужди на материалното ниво, осъзнал е, че лесно може да спечели много пари, има проспериращо семейство и много деца… но някаква празнота остава вътре. Тогава се отварят две възможности за развитие: или той разбира, че така или иначе всичко материално е тленно и рано или късно ще бъде унищожено, и тогава той избира брахманския тип развитие. Или, запазвайки интерес към материалните неща, той започва да се ръководи от желанието да преобрази този свят, да го направи справедлив и се отдалечава от служенето на „себе си“ към служене на обществото. Нивото на политика и управление става интересно за него.
В стереотипните представи кшатрият е преди всичко воин. Но не е така. Интересите на кшатрия са по-скоро във властта, способността да се манипулират хората. Кшатрият поема отговорност за обществото и разбира, че неговите представители трябва да бъдат защитени и защитени, включително от себе си. Нито Вайшу, нито Шудра ще могат да се организират; те се нуждаят от някой, който отгоре да установи ред и дисциплина. Човек идва на пътя на кшатрия с осъзнаването, че той е този, който трябва да направи това, освен това, разчитайки на централната концепция за кшатрия – концепцията за справедливост. Кшатрият служи за изграждане на „социалност“; той създава и контролира реда, по който обществото трябва да живее: „Кралят, внимателно пазейки тези (своите поданици), гарантира, че всички касти спазват своите закони“ (Махабхарата). Изкуството на войната е просто силен метод за поддържане на властта и защита на „поданниците“, наблюдение на прилагането на установените правила и в тази връзка овладяването на умението за убиване има стойност за тях. „Където царят управлява според дхарма, поданиците са заети със собствените си дела и онези, които се отклоняват от задълженията си (кралят), се връщат отново при него. Поданиците винаги трябва да се страхуват от кралете: в края на краищата владетелите унищожават онези, които се отклоняват от дълга си, точно както ловецът (убива) антилопа със стрели” (Махабхарата). Но, за съжаление, обръщането към метода за изкореняване на злото чрез насилие има определени последствия. Докато изпълняват своя дълг, кшатриите натрупват много негативна карма, свързана с убийството, с причиняването на болка на друго живо същество. Те ще трябва да отговарят за убийство и насилие. Това е основният проблем за тази Варна. Степента на отговорност за дадено действие зависи от това в каква гуна е човекът, който го е извършил, и от това доколко е в състояние да разбере накъде водят действията му. Факт е, че кшатриите, които защитават справедливостта и живеят според дхарма, вече са достатъчно уловени от енергията на доброто; съответно последствията от техните действия започват да идват при тях бързо, което прави възможно осъзнаването на закона на кармата. Кшатрият вече знае основните принципи на световния ред и разбира законите на обществото. И съответно наказанието за грешки за представители на тази варна ще бъде доста сурово. Те трябва да разберат, че самият принцип за борба със злото с помощта на военни методи е погрешен. Начините, по които кшатриите се опитват да разрешат проблеми, съдържат твърде много грешки, последствията са твърде тежки и ефективността им не е висока. Натрупал значителен опит, воинът започва да мисли, че злото не може да бъде унищожено чрез убийство. Едни негодници се сменят с други. Воинът започва да разбира, че отрязвайки глава, той не помага на човек да се промени към по-добро, че в следващото въплъщение той отново ще се срещне с жертвата си, която просто е получила различно физическо тяло, но е запазила всички енергийни проблеми и абсолютно „болно“ съзнание. Осъзнал, че нищо не може да се промени по същество чрез трансформация на материята, кшатрият се насочва към изучаване на вътрешния си свят, работа със собственото си съзнание и става брахман. В съвременното общество е възможен и друг вариант – след като се разочарова от добре работещия механизъм на взаимодействие с обществото, кшатрият отива в света на илюзиите, в света на алкохола или компютърните игри. Кшатриите стоят на върха на социалната пирамида.
Представителите на следващата варна, брахманите, вече не се интересуват от такива „детски играчки“ като власт, слава, чест и престиж. Брамините търсят нещо по-стабилно и са привлечени от знанието, защото то има трайна стойност. Това е класа от хора, които подкрепят знанието и се ограничават максимално във всичко в името на самото него. Колкото по-разнообразни удоволствия има човек, толкова по-малък е умственият или духовният му потенциал. Това се казва в първоизточниците: „И който се стреми към знание, не може да има удоволствия. Или търсещият удоволствие трябва да се откаже от науката, или търсещият наука трябва да се откаже от удоволствието” (Махабхарата).
Колкото повече шудра, вайшу или кшатрий ловува, забавлява се и се наслаждава, толкова по-примитивен става той към края на живота си.
Брахман, от една страна, разбира, че всяко удоволствие има своето пряко следствие – и това следствие е страданието. От друга страна, че всяко удоволствие е загуба на енергия. Той се опитва да „събере целия си потенциал в юмрук“ колкото е възможно повече и да го реализира в полза на обществото. По същество животът на брахмана е постоянен аскетизъм. За да види ясно света, браминът трябва да използва енергията на аджна, но на нивото на тази чакра енергията не може да се натрупва. За да функционира адекватно чакрата, брахманът трябва непрекъснато да трансформира енергията, като същевременно разбира, че преди всичко трябва да промени себе си, а след това и светът около него ще се промени. И това отчасти му е службата, така помага на околните да се развиват. Ако някога сте били в компанията на наистина силна личност, Учител с главно Т, вероятно сте забелязали, че само когато сте с него, сте се почувствали различни в неговата енергия. В негово присъствие се появи мотивация, сила и желание за промяна. В известен смисъл това е, за което живеят брамините. Те се стремят да поддържат енергията си на достатъчно високо ниво, за да могат хората около тях да получат ползи. Можете да дадете на човек колкото искате важна информация, но ако не е подкрепена с енергия, тя ще остане „безсмислен горещ въздух“. Брахман променя хората чрез своята енергия. Процесът на деградация или развитие на човек, включително и по отношение на движението през варните, се определя от динамиката на едно просто съотношение: Колкото повече човек иска за себе си, толкова по-ниско ще потъне в крайна сметка. Това е много бавен, поетапен и не винаги очевиден процес. Колкото повече човек се привързва към лични нужди, удоволствия, всичко „за себе си“, толкова по-зле ще бъде за него. Човек започва да се движи нагоре само тогава, когато първо, чрез аскетизъм, се откаже от своето щастие сега, в името на по-голямо щастие по-късно, и в крайна сметка, от своето щастие в името на развитието на другите. Брахман в идеалния случай не трябва да има никакви лични интереси. Той се опитва да действа извън своето его и извън своите желания, като по същество изпълнява само волята на света, волята на боговете. Той се въплъщава на тази земя, не защото има, например, желание да живее, а само защото е необходим тук, че хората, кармично свързани с него, имат нужда от помощ. Йогийските практики, насочени към възможно най-бързата еволюция, ви позволяват да преминете през състоянието на различни варни в един живот. В древността варната не е била печат, определящ живота на човека до смъртта. Преминавайки през определени уроци и развивайки потенциал, човек може да „надрасне“ своята варна и съответно да премине към следващата или, напротив, да деградира – да слезе по-ниско. „Този, който е роден сред шудрите, но е постигнал високи добродетели, попада, о, брахмане, в категорията на вайшите и дори кшатриите и като живее праведно, той също може да се роди като брахман” (Махабхарата).
В Махабхарата откриваме предписание да оценяваме хората по техните действия, а не по рождение: „Ако един брахман е затънал в низки пороци, ако е арогантен и постоянно върши зло, той става като шудра. И смятам шудра, който неуморно се стреми към смирение, истина и благочестие, да бъде брахмана, тъй като той действа като два пъти роден” (Махабхарата). Шудра винаги има място за растеж, а брахмана винаги има място за падане. За да разберете кой сте всъщност, трябва да разделите „истинския себе си“ и това, което се представя от обществото. От детството ни се налагат интереси, които са чужди на душата ни – желанието за удоволствия или богатство, всъщност интересите на шудри или в най-добрия случай вайшу. Трябва да видиш какво е по-дълбоко, зад този наносен слой, към какво наистина тегли душата ти.
Ведите- Знанието на Нашите Предци
Ведическите Имена в Българския Език
Жреческите Молитви за Създаване на Друга Реалност Александър Стойчев
Ведическа Уфология-Класификация на Извънземните
Съвременни продукти за отслабване
Древните Български Руни пазят магическият символен език на Вселената
Последни коментари