За Paypal и Свободата на Словото
Използвам Пейпал от години. От самото му начало може би. Имаме лични сметки, бизнес сметки, европейски сметки, извъневропейски сметки и така нататък. Първо му се радвахме, защото ни спаси от мудните банки и космическите им такси. После открихме чрез него щастието на световното онлайн пазаруване. По-късно започна да става бъгав и досаден, но все пак имаше ползи, а още по-късно беше пометен от по-нови и удобни алтернативи. Въпреки че Пейпал отдавна не е важна част от финансовия ми живот, никога досега не ми е хрумвало да си закрия сметките, но сега обмислям оттегляне, защото не ми харесва посоката на Пейпал мисълта. И въобще, цялото това настоящо положение на нещата, в което частни фирми полицействат и се месят в личния ми живот, хич не ми харесва.
За Paypal и Свободата на Словото
В началото всичко беше чудесно – частни медии, частни банки и всякакви нови дигитални платформи никнеха като гъби и предлагаха денонощни улеснения срещу скромна такса и спазване на разумни технически правила. В момента, 10-20 години по-късно, същите тези денонощни улеснения се опитват да контролират не само как ползвам платформите им, но и какво правя и мисля извън тях, което ми създава подозрение, че може би поначало това им е била целта.
Като частен предприемач разбирам, че употребата на чужд продукт върви с определени ограничения и нямам нищо против да се съобразявам, но не ми е ясно защо и как е позволено частните ограничения да се разпростират извън конкретната бизнес сфера. Иначе казано, съгласна съм да не влизам в магазин за бельо с кални крака и мръсни ръце, но не съм съгласна продавачката да откаже да ми продаде бельо, защото съм се помислила за Наполеон или не съм си платила данъците.
Защо ги пиша тия работи:
През септември 2021 Пейпал вмъкна в клаузите си една глобка от 2500$, която се тегли автоматично от сметките на ползвател, нарушил фирмената политика за приемливо поведение. Забранените дейности според тази политика отначало бяха в сферата на финансовите измами, след което обхванаха транзакции с наркотици, опасни продукти, крадени или фалшиви стоки, нелегални услуги, офшорни операции, “определени сексуално ориентирани материали” и други. Списъкът със забрани не спря да расте (причината за което аз донякъде разбирам), но от известно време насам текстовете взеха да звучат прекалено загадъчно и двусмислено, и това прави впечатление не само на мен.
В момента Пейпал забранява транзакции, касаещи неща, които “могат да минат за неприлични” или “могат да окуражат/склонят някой друг към нелегална дейност”, както и проявите на “омраза, насилие или други форми на нетолерантност”. Какво означава “могат да…” и “други форми на…”, един Господ знае и никой адвокат не знае.
И понеже това явно не стига, на 07.10.2022 Пейпал се опита да добави и забрана за “изпращане, отпечатване или публикуване в интернет на съдържание, което е вредно, неприлично, обидно или заплашително, или разпространява дезинформация”. Негативните реакции в световен мащаб бяха толкова бързи и многобройни, че още на следващия ден Пейпал изтри тези редове и се извини за “неподходящия избор на думи”. Наскоро този параграф отново се появи (вече редактиран) и сега част от правилата за ползване изглеждат така:
“Във връзка с употребата на нашите уебсайтове и услуги, и на Вашия Пейпал акаунт, както и по време на взаимодействията си с Пейпал, с други клиенти на Пейпал или с трети страни, Вие не трябва да:
. . .
Действате по начин, който е измамен, заплашителен, клеветнически или граничи с тормоз;Да предоставяте фалшива, неточна или подвеждаща информация;Да изпращате или получавате средства, които ние бихме могли разумно да счетем за потенциално незаконни или неупълномощени” и т.н.От всички тези локумени ситуации аз заключавам, че не мога да си купя с Пейпал зарзават по интернет, ако например обидя в Туитър баба си или дезинформирам комшийката по някои здравни въпроси. Както изглежда, в момента само определени частни предприятия могат да въвеждат такива инвазивни правила, без да бъдат обвинявани в смъртни грехове, а от останалите се очаква да бъдат тихи и инклузивни, и даже забележка да не правят на клиентите си, камо ли да ги тормозят с правила. Представям си какво би станало например, ако една хлебарница напише на портата си, че няма да дава хляб на хора, които са непочтени във взаимодействията си с трети страни, не са симпатични или плащат с пари, които според хлебаря може да са незаконни…
Чувала съм често хора да казват по тези въпрос: “Като не ти харесват правилата на тая фирма, не я ползвай”, което звучи справедливо и правилно, обаче всъщност не е. Към 2022 и водата, и транспортът, и храната, и почти всичко е в частни ръце, и никъде не е написано черно на бяло докъде може да стигне изнудването на потребителя (често пъти оставен без алтернатива). Ами ако всички по-едри частни ръце утре решат, че можем да пием, да се возим или да ядем, само ако спрем да мислим и да говорим?
Да се забрани частния бизнес и всичко да бъде на всички определено не е решение (някои от нас този филм вече са го гледали и знаят, че не е добър), но може би е време да се впише някъде в закона, че частните фирми нямат право да се месят в неща, които не касаят техния конкретен сектор. Да им се напомни, че работата им не е да месианстват, а да продават стоки и услуги, и да се ограничи периметъра им на действие. При сегашния ход на нещата, след още 10 години независимото правосъдие според мен съвсем няма да съществува, а правдата ще зависи от
настроението на шепа старчоци, самоназначили се за директори на света. Не че съм песимист, но просто не виждам как ще доживеем свободни светлото бъдеще, ако не се ограничи все някак стремителното преминаване на социалния контрол от държавни в частни ръце. Това е.
Автор: Сетая Брат
Източник : Facebook.com
https://www.facebook.com/photo/?fbid=537931381673753&set=a.446159420850950
Последни коментари