Многообразие на Възприятието

Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Многоизмерността на възприятието на човек за реалността е много важен въпрос от ежедневието. Важно е да осъзнаем факта, че човек, като същество от триизмерния свят, често мисли и забива критериите си в двуизмерното, двойственото, разделяйки единния на добро и зло.

Но неговата задача е не само да стане триизмерен в своето съзнание за Съществото, но и да направи прехода към четириизмерното състояние на съзнанието

Какъв е човекът? Ние знаем, че човекът е образ и подобие на Бога, образ и подобие на Единния. Нека първо да разберем какво трябва да се разбира от концепцията на Единното.

Условно изобразяване на женското начало /вляво / и мъжкото/вдясно/
Условно изобразяване на женското начало /вляво / и мъжкото/вдясно/

Сега е по-важно да се разбере как да се реализираш като пълноцененно триизмерно същество. Едно създание е съвкупност от същности, и всяка същност е едно от седемте АЗ на човека. Човекът е създание и неговите тела: физическо, етерно, астрално, умствено/ментално/, будическо, атмично – са същности, които имат право да съществуват, но само в единство, заедно.

Триединството на Тяло,Душа,Дух представляват единството на Мъдростта /СОФИЯ/
Триединството на Тяло,Душа,Дух представляват единството на Мъдростта /СОФИЯ/

В различни периоди от време имало проявление на Бог в неговата женска (така наречената „матриархат“) или в неговата мъжка(„патриархална „) същност.

От гледна точка на патриархата, Бог е проявлението на Божествения мъжки принцип, проявяван в Святата Троица – Отец, Синът и Святият Дух. Но по време на матриархата Божественото женско същество намерило проявлението на Бог в София – Божията мъдрост. Ето защо София – Божията Мъдрост се прославя в Православието като едно от въплъщенията на Бога на Единството.

Образът на София от древни времена е бил известен на славяните и е бил почитан от тях преди християнизирането им. На София – Божията мъдрост, бяха посветени три катедрали в Русия – Киев (Украйна), Новгород (Русия) и Полоцк (Беларус), които са оцелели и до днес. София е изобразявана като символ на Божията мъдрост и на икони и стенописи в различни образи: Христос, ангел, девица. Някои сега познаваме като образи на Богородица – Оранта,Покров,Знамение.

По-късно, от Светия Синод на Православната църква през 1772 г., е било строго забранено да се изобразява „образът на Божията мъдрост в лицето на някаква девойка“. И в същото време София, с вдигнати ръце,молеща се за човечеството беше осъдена на изгнание. Каквито и да са били изображенията на София, много икони и стенописи са написани с ореол около главата на София с надпис „Дева Мария “. Толкова много образи са се променили, но в същото време тя придобива различен образ, не по-малко славен – образа на Богородица, Дева Мария – майката на Христос. София започва да се изобразява и като огнен ангел, и като Христос – Логосът – един от пасищата на Света Троица – Божият Син.

?????

И така, София, Божията Мъдрост, придоби образа и на мъжкия и женския принцип. И този образ не е разделен и до днес. Привържениците на каноничното православие вярват, че тя не може да се прояви в женския принцип, тъй като това начало е материално по естество, а онези, които отхвърлят каноничното православие, вярват, че София е проявление на изключително женски принцип, отхвърлящ мъжа.

Но Бог,Единият, в Неговата Мъдрост, се явява както в проявлението на мъжкото (Христос), така и в проявлението на женската (Божествена Майка). И най-важното е, че тя се проявява като Едното във взаимодействието на двата принципа, без отричане. Ето как Единият е като Бог. Като цяло Бог не може да отрече Себе Си.

Ако има Бог, срещу когото Дяволът се бори, тогава си струва да разберем какво е Дяволът. Помислете за думата DIAVOL: префикса dia (di) от гръцкия. δι- (di-) означава: разделяне, разделяне, „двойно“. Дяволът (dia-vol) (лат. Diabolus) – разделянето на едно цяло на противоположни части. Дяволът на практика означава нещо двойно, чиято същност е едностранно разсъждение, гледна точка или преценка на някакъв аспект на визията. Може ли Бог, като Един, да се изправи срещу себе си? Оказва се, че ако има Бог, тогава има анти-бог, който сам по себе си вече не е логичен Бог е създал всичко и всичко това (видимо и невидимо) е съществуващо. Така той е създал противоположното на себе си, анти-бога. И в тази ситуация се оказва, че той не е всемогъщ, ако има сили, които се противопоставят на Него? Но това не може да бъде. Така Едното нещо е създало в себе си и Бог, и Анти-Бог, които са едновременно противопоставяне и взаимно допълване.

Забележете, че всичко се случва и в света, между мъжете и жените, които се отнасят към себе си или с едно или с друго начало, без да осъзнават Единия в себе си и в околния свят. Това е точно двойствеността, която ще обсъдим по-долу. Но не става въпрос за забрани ! Съзнанието на човешкото същество не е било в състояние да прегърне образа на София, затова той се свеждаше до това да види образа на Христос – като Божествен човек и Син на Бога, за да може да бъде равностоен на Него и да се стреми да го намери в себе си. Можете да кажете много за това, но това е съвсем различен момент и ще бъде описан по-късно. И сега нашата задача е да разберем какъв е образът на Бог със себе си и как той може да се сравни с образа на Дева Мария, като проявление на Божествения женски принцип в Единния Бог. Така че, аз вземам смелостта да обясня, че Бог или Единият е не само проявление на Божественото мъжко, но и проявление на Божественото женско, във взаимодействие с мъжкото. Това е значението на познаването на образа на Единия.

Именно в това се проявява цялата истина на християнското православие, изразено в образа на Дева Мария и на младенеца. Тя е като Душата, подобно на Божественото женско, и Той като Духа, подобно на Божественото мъжко, и те образуват Единственото. Винаги е по-лесно да се отрече, отколкото да се приеме. А именно, в приемането лежи познанието на Единия, Бог, Твореца. Приемете Образа на Единия и Го познайте. Но това не ви подхожда – винаги имате право да откажете и да придобиете нов път на познание. Всеки един има своя собствена личност. За него, за индивидуалния Път на познанието и стремежа, се намира само във взаимодействието на двете начала в себе си, без да отхвърля Съществото във всичките му проявления – видими и невидими.

 Образът на Пресветата Богородица и Бога младенец Христос

Образът на Пресветата Богородица и Бога младенец Христос

Не е възможно за един принцип да съществува без друг, а взаимодействието на двата принципа представя образа и подобието на Бог в човека. Това е взаимодействието, а не тяхното присъствие!

триизмерно (обемно) и двуизмерно (плоско) възприемане на реалността

триизмерно (обемно) и двуизмерно (плоско) възприемане на реалността

Нека се върнем при човека и не забравяме, че живеем в триизмерен свят. Какво е по-голямата част от триизмерността, която няма да опиша, с надеждата, че това не изисква ненужно обяснение. Но искам да насоча вниманието на читателя към факта, че триизмерен човек, живеещ в триизмерен свят, често мисли в образи на двуизмерно възприятие, в което има две противоположни (както той разбира) образи – добро и зло. Нека си представим, че доброто и злото са мъж и жена, два принципа, които според един обикновен човек се противопоставят един на друг. Така ли е? Не, и двете начало не се противопоставят, а се допълват. Възможно ли е, като триизмерно и многоизмерно същество, да живеем в двуизмерно възприемане на света? Това не е съпоставимо по своята същност, ако вземем предвид факта, че човек влиза в нова ера, получавайки възможност да придобие четириизмерно тяло.

Как да бъдем триизмерен човек, който трябва да стане четириизмерен, ако съзнанието му е все още в двуизмерно възприятие?

Първо се нуждаете от съзнание, за да придобиете способността да възприемате проявения свят на Бог триизмерен. Представете си, че всяка ситуация в живота ви (без значение как е възникнала и развита) е като някакъв условен реален обект. Нека този елемент да бъде, например, познат мобилен телефон. Вземете го в ръка и внимателно погледнете монитора. Ще видим, че на монитора (или под него) има клавиатура, която ще ни позволи да използваме обекта като телефон и да се обадим. А сега го обърнете настрани и открийте, че обектът няма монитор и клавиатура на една страна. Това означава, че не можем да използваме обекта като телефон и това може да означава „лошо“ за нас, за разлика от възможността да виждаме монитора и клавиатурата „добро“ за нас.

Отново включете телефона и вижте задната страна на обекта. Така няма монитор и клавиатура, а и за нас това е „лош“ изглед, защото не можем да използваме обекта отзад като телефон, докато не върнем монитора към нас и тази позиция на обекта (събитие) ще означава за нас “ добро. “ И така, обръщайки предмета, го изучаваме изчерпателно и заключаваме, че само от една позиция е „добро”, а в много други – „лошо”.

Всеки път, разглеждайки ситуацията от друга страна, ние я изучаваме изчерпателно, докато не получим пълноценен образ на това, което виждаме, пред което сме изправени. Това е почти триизмерно възприятие, или по-скоро преходен етап на възприемане от двуизмерно до триизмерно ниво на осъзнаване на събитието. Всеки път преместваме „точката на възприятието“ от една позиция на друга, докато напълно покрием целия обект от всички страни. Но задачата на триизмерния човек е да види ситуацията ЕДНОВРЕМЕННО от всички страни, вместо да я премества всеки път. И за това трябва да прегърнем целия обект с нашето възприятие, сякаш да го видим от всички страни незабавно. И за това трябва да можем да го поставим вътре в себе си или да го превърнем в себе си ,така че то да стане част от нас.

Приемайки ситуацията като проявление на Божието провидение и воля, като проявление на Единото (и помним, че в Него няма добро и зло), ние сме в състояние да възприемем ситуацията не като проявление на действията на други хора (като индивиди) към нас, а да я приемем като проявление на Единствения, която възниква според Неговата воля за нас чрез други хора, техните действия и събитията, които са възникнали в резултат.

В този момент, когато ние, когато ние сме приели в себе си, в нашето Духовно Сърце, възникналата ситуация, взехме в себе си образа на Единния, проявен в тази ситуация (колкото и странно да ви се струва в този момент). От този момент нататък сме станали само за миг част от битието на триизмерния свят с триизмерното възприемане на реалността. Умът ни излезе извън границите на двойствеността (двуизмерно възприятие) и придоби напълно ново свойство на възприятието. Не само тялото, но и съзнанието вече са свързани с Едното, а образът и подобието Му вече се проявяват както в тялото, така и в съзнанието на човека.

От този момент ще получите възможността да приемете света така, както е бил създаден и както се проявява чрез волята на Единия и във връзка с Неговия план за съществуване. Защо тогава избягваме да приемаме Неговия образ в събития, хора, феномени? Защото се страхуваме, че това ще ни промени и повече няма да можем да се върнем към обичайното си състояние на реалност? Но в края на краищата, „заседнал” в съществуващата реалност е точно това, което се случва в човека, когато той не иска да приеме проявлението на Съществото във всичко, което го заобикаля. Как тогава човек може да познава Божието провидение, ако той не е способен да приеме Едното?

В крайна сметка, осъзнаването на Неговото провидение е способността да се възприема светът в четири измерения. Нека след това да разгледаме какво е четириизмерното възприемане на реалността и как тя се различава от триизмерното и двуизмерното. Нека си представим, че едно събитие има свой образ, който не е разбираем за нас в този момент, докато го изучаваме от всички страни. Същността на самото събитие ще ни бъде разкрита едва тогава, когато можем да я приемем и когато тя остане в нас, можем да я реализираме. Как става това? Сякаш вие, бидейки актьор, участващ в театрална продукция, ще излезете отвъд неговите граници и станете директор на това представление. Първоначално вие сте режисьорът, но като участвате като актьор в него, сте се увлекли от играта си и сега е дошло време да спрете да играете за момент и да видите как играят други актьори. Но вие също трябва да играете заедно с всички и да видите играта на актьорите и техните собствени, за да координирате действията си в продукцията. Изглежда, че си там, в играта и тук, извън играта. И в центъра, и на периферията. Това е приблизително описание на това как човешкото съзнание възприема четириизмерната проява на събитията.

Но вие все още ще стигнете до това, но засега трябва да овладеете способността да приемете света и събитията, които се проявяват в него, защото оттам, от вашето духовно сърце, от центъра на Вселената, в който се проявява, изтича и получава възможността да осъзнае какво се случва, в нашия триизмерен свят. Научете се да приемате света по начин, който Единния БоГ ви е показал, защото Той е ВИЕ, само вие не го осъзнавате като себе си или себе си като Него. Приемете – знайте!

Междувременно ви пожелавам любов и благодат във всичко, защото само Любовта може да преобрази онова, което вземете в себе си, и да я превърне в цяло и едно. Любовта е Единственият, Бог, Абсолютът. Без значение каква дума я наричате, важно е да вярвате в проявлението й в себе си. Любовта е София – мъдростта на Бога.

PS И отново: трябва да помислите каква е православната икона като Образ на битието, проявен чрез образа на светеца, изобразен върху него. Икона (древногръцки εἰκών „образ“, „скрий“, „образ“) е проява на многоизмерно същество чрез едно от измеренията на нашия свят – двойственост, второ измерение или двуизмерност. Но човек е триизмерно същество, но не може дори да разпознае тази разлика, не я приема. Представете си, че гледате в огледалото и отражението в огледалото ще ви възприеме не като живо същество, а като някаква картина или рисунка, които може да види поради възприятието си … Но това е така, за обща информация. Всичко е живо е с Бога-Единния, защото е Той самият във всичко)))

Времеви тунели -Пакет за Работа със съзнанието

Звездният Календар -Коло И Мистериите на Времето

Звезда на Велес или Звезда на Давид

Портрет по Снимка за Подарък

Официални Рокли за Всеки Повод


Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.