Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения

Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Тибетската представа за смъртта е много по-детайлна в сравнение с нашата.

Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения
Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения

Ето как е описан този процес в древните текстове. Щом „умрете“, ще усетите най- напред обща слабост и отмаляване, след което ще ви обземе чувството, че тялото ви се сплесква и сбръчква. Околните образи се размиват и зрението ви се замъглява – все едно, че гледате под вода. Всичко се слива в някаква безформена маса.
На следващия етап тялото ви започва да съхне, но това би трябвало да е най-малката ви грижа, тъй като скоро ще престанете да усещате каквото и да било. Образите и звуците избледняват и изчезват, очите и ушите ви спират да функционират. И това е само началото. Скоро ще ви обвият шеметно виещи се пушеци  „гъста мъгла“. После пък ще ви стане адски студено.

Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения
Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения


В този момент усещате и първите промени в психичните ви процеси. Изведнъж откривате, че мислите ви са се разсеяли без следа. Вече нищо не ви интересува, дори и това, което става с вас. Дишането отслабва, а обонянието вече не долавя дори и онази лютива мъгла. Около вас се стрелкат само някакви искрици.
Ето че дишането спира напълно. Езикът ви е изтръпнал и нямате никакви вкусови усещания. Дори кожата ви вече е абсолютно безчувствена. Вие сте като пламъче на свещ, което примигва за последен път, преди да угасне завинаги.
Западната медицина би определила състоянието ви като „клинична смърт“. Сърцето и мозъкът са преустановили дейността си, спряло е и кръвообръщението. Но съзнанието ви продължава да функционира (макар и да не възприема околния свят). Тук още кипи някаква дейност, за която западната наука дори не подозира – във фините психоенергийни каналиТя е най-осезаема в централния, или бу-ма, и свързаната с него сърдечна чакра.

Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения


Въпреки че брътвежът на мислите е стихнал и физическите ви сетива вече не приемат нищо, вие оставате в съзнание и в него витае образът на огромна небесна шир, озарена първо от лунна светлина, а после и от яркооранжева зора. Но и двете светлини са илюзорни. Вие всъщност сте съзрели млечнобялата капчица мъжка енергия, стичаща се от теменната чакра надолу по централния канал, а след нея и алената капчица женска енергия, избликваща от гениталната, за да се срещнат двете в областта на сърцето. Щом се слеят, те обвиват с ефирно було съзнанието ви и то започва да функционира по съвършено различен начин от този, по който сте го усещали приживе. Най-вероятно ще ви се стори, че точно в този миг „губите съзнание“.
Или по-скоро ще усетите нещо, което повече или по-малко напомня унасяне в дълбок сън. Това обаче не означава, че съзнанието е напуснало тялото. Не, то просто се променя и преминава в онова, което тибетците наричат „ясна светлина“ – следващият, мистичен стадий на всеобхватното съзнание, което малцина от нас успяват да опознаят и приживе…двата странични канала се преплитат в чакрите, разположени по централния. Тибетците възприемат тези пунктове като „възли“, задържащи чакрите на местата им. Например, „възелът“ на сърдечната чакра се стяга още в мига на раждането ви и си остава там през целия ви живот. Ето че сега той започва да се разхлабва.


Щом този възел се развърже докрай, и последните остатъци от съзнанието напускат вашето тяло. От тибетска гледна точка, това всъщност е моментът на смъртта, който настъпва много по-късно от „клиничната смърт“ на западната медицина. Някой би казал, че сега сте „по-мъртви от всякога“. Тъй като вече не се захранва от процесите във физическото тяло и психоенергийната система, съзнанието ви става толкова ефирно, че е едва доловимо, дори и за самите вас. То почти се е стопило…
Но и това не е краят.
Какво ще се случи по-нататък зависи от нивото на вашата духовна еволюция. Ако още приживе сте прозрели истинското естество на реалността и сте усъвършенствали достатъчно по-фините си сетива, ще разберете, че вече пребивавате в „ясната светлина“. Освободени от физическото тяло и психоенергийната система, вие се превръщате в самата квинтесенция на съзнанието и по този начин се сливате с Божественото съзнание, намиращо видим израз в цялата Вселена. Вече сте преодоляли необходимостта си от прераждане. Тибетците биха казали, че сте постигнали просветлението на Буда и преминавате в нирвана.
Макар и потенциално присъстващо във всяка смърт, това трансцендентално преживяване остава недостъпно за останалите хора. При повечето от нас нивото на осъзнатост е толкова „рудиментарно“, че така и не разбираме какво всъщност ни се случва. Ние го гледаме с невиждащи очи и го подминаваме, оставайки в пълно неведение за неговата стойност. Макар за постигането на нирвана да се изискват минимални усилия, това никога не се получава и раят си остава „изгубен“ за нас. Някои все пак успяват да зърнат „ясната светлина“, но се отдръпват като ужилени, Защото се боят „до смърт“ от разпадането на старите структури и поведенчески модели, което неминуемо настъпва при достигането на това ниво на самосъзнание. По този начин те сами се обричат на поредното завъртане на реинкарнационното „колело“ и произтичащите от него страдания.

Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения
Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения


Отдръпването от „ясната светлина“, независимо дали от невежество или страх, предполага и временна загуба на съзнание. Вие отново се озовавате в мрак и съзнанието ви „помътнява“, без дори да подозирате от какво се лишавате. Вашата най-съкровена същност, онази божествена искра на безплътното съзнание, започва отново да изгражда необходимите структури, за да заемете отново мястото си във феноменалния свят.
Но все още има възможност да достигнете нирвана. Щом изплувате на „повърхността“ след мимолетното си гмурване в „ясната светлина“, вие отново започвате-да осъзнавате какво става около вас. Вашият съкровен аз ви е изградил ново тяло, но то още е съвсем ефирно и призрачно, от същата материя, от която са изградени и сънищата ни. Така да се каже, идвате на себе си и дори виждате и чувате онези, които са се събрали около смъртното ви ложе, само че не можете да общувате с тях. Вече сте забравили усещането за пълен разпад. Все едно сте били известно време в безсъзнание и сега се измъквате от собственото си тяло под „формата“ на призрак.


Тези, които са успели да се привържат по-силно към условията, в които е протекъл последният им живот, прекарват този стадий тук, на земята. Бродят в своите призрачни тела, опитвайки се напразно да повлияят на хода на събитията във физическия свят. Понякога присъствието им се усеща от живите и те започват да се оплакват, че им се „привиждат“ духове. Най-често те се появяват в сънищата на своите близки или любими. Но повечето от нас си спестяват „изявите“ от подобно естество. Изпитват само неудържима потребност да се „движат“, заобиколени от странни светлини и звуци… Ето че навлизате в един нов стадий на посмъртното си съществуване, но много по-интензивен и динамичен от всичко онова, което някога сте преживели в земния свят.
Но макар и „интензивно“, вие все пак живеете като насън. Впрочем тибетците смятат, че ние сами сътворяваме „рая“ и „ада“, в които попадаме след смъртта си, като същото важи и за божествата и демоните, които срещаме „там“.
В тибетските текстове се говори за един седемдневен период, през който сънищата на починалия са изпълнени главно с благосклонно настроени божества, и за още пет дни, през които те стават „адски“ сприхави и раздразнителни. Можете да намерите много ефектни описания на тези божества в Тибетската книга на мъртвите\ но на запад четивата от този тип като че ли представляват интерес най-вече за академичните среди. Самите тибетци знаят отлично, че „реалността“ на виденията по време на бардо е с чието субективен характер – те са само несъзнателни „проекции“ на собствените ни страхове и надежди, формите, които те приемат, са обусловени от обществената среда, в която сме възпитани. Тоест ако един тибетец попадне в подобна „ситуация“, той ще стане свидетел на явления, които повече или по-малко приличат на описаните в Бардо Тодол, докато неговият западен съвременник най-вероятно ще види нещо съвършено друго. Той просто ще сглоби най-адекватните символични образи, извличайки компонентите им от собствената си културна и/или религиозна среда.
Най-същественото в случая са не самите образи, дори не и това, което те представляват, а фактът, че са сътворени от нас. Всъщност Бардо Тодол е нещо като пътеводител – той ни показва „пътя“ към освобождението, като непрестанно ни повтаря, че въпросното междинно състояние (бардо) е само една илюзия, проецирана от дълбините на собственото ни съзнание. Но ако в това състояние ви осени горното прозрение, то тогава се сдобивате и с възможността да избегнете поредния „сън“ и вече ще можете да се завърнете в „ясната светлина“ на изначалното, непомътнено съзнание. Съгласно тибетската теза, там пребивават онези, които са постигнали освобождението по време на бардо. Според широко разпространеното мнение, човек постига много по-лесно просветлението в отвъдното, отколкото в която и да било своя инканация.

Колелото на късмета- тръпката от Печалбата е неописуема


Но също е вярно, че с всеки изминат етап на бардо освобождението става все по-трудно, особено през вече споменатите пет дни на финала, тъй като тогава във виденията ни доминират негативните емоции и модели, натрупани не само през последния земен живот, но и по цялата верига от съществувания, която го е предшествала. И ако не си давате сметка, че тези образи просто отразяват порочните ви житейски модели (което обаче невинаги е достатъчно), съществува вероятността да „избягате в ужас от тях“, по същия начин, както мнозина от нас избягват приживе да признаят собствените си недостатъци… Именно това „бягство от суровата реалност“ е факторът, който най-много благоприятства прераждането.
За тибетците, както и за повечето будисти, обстоятелствата, в които отново ще се родите, се обуславят от процеса, наречен карма – понятие, което може би е предизвиквало най-много недоразумения, откакто свят светува.

Тибетските будисти също вярват, че материалният свят около нас е само една илюзия, макар и поддържана не от машини, а от съзнанието. Също като героите от Матрицата, една малка част от тях се стремят да разсеят тази илюзия, а някои дори хранят надеждата, че някой ден цялото човечество ще осъзнае истината за света, в който си въобразява, че живее. Поучени от горчивия си опит, те също си дават сметка, че не е достатъчно само да повярваш, че светът е нереален – така нищо няма да промениш. За да се измъкнеш от своята естествена „матрица“, са нужни огромни усилия, а в случая и солидна йогистка школовка.
Но най-интересното от всичко е, че тибетските философи са намерили отговор и на един от най-мъчителните въпроси, с които се е сблъсквало човечеството: ако всичко е илюзия, то тогава какъв е смисълът на морала и коректното поведение? Отговорът обаче не е еднозначен. Първо, опитът показва, че „моралът“ и „коректното поведение“ са важни дотолкова, доколкото ни помагат да превъзмогнем илюзиите
 Второ, тези от нас, които остават в тесните рамки на нереалния свят на самсара, нямат друг избор, освен да се подчиняват на неговите правила, също като онези, които не осъзнават наличието на матрицата, просто Защото са принудени да функционират в рамките на нейната програма. Докато тази илюзия се поддържа, ние разполагаме и с известен избор – ако не друго, то поне да трупаме позитивна карма с идеята, че по този начин ще подобрим качеството на бъдещия си живот.

Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения
Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения


Тибетският чародей [или „черният“ маг] обаче прави още една крачка. Подобно на онзи герой от Матрицата, той предпочита (поне засега) илюзорния свят пред реалността отвъд него, но затова пък се заема да изучи обстойно неговия механизъм, за да може след време да върши и „чудеса“. Всъщност „вярата“ му се свежда до следното: щом целият свят е продукт на съзнанието, значи контролът върху съзнанието може да доведе и до контрол над околната среда. Онова, което съзнанието е сътворило, може да бъде и променяно – отново от съзнанието.
Колкото и парадоксално да звучат подобни идеи, все пак си струва да се запитаме откъде са дошли. А щом сме се заели с тази тема, нека зададем и следния въпрос: откъде тибетските мистици са получили толкова подробна информация за отвъдните междинни състояния (бардо) и онази фина пси- хоенергия, която стои в основата на практики като лун-гом и тумо. Отговорът се крие в тяхната национална история. Днес тибетците – с право или не – се ползват с репутацията на най- благородната и духовно еволюирала нация в света. Но това далеч не винаги е било така. В продължение на столетия Тибет е раждал пълководци, които се нареждат сред най-бруталните и агресивни представители на това съсловие в Азия. Китайската анексия на Тибет през 1950 г. може да се приеме и като ответна реакция на многократните тибетски инвазии в Китай в по-далечното минало.
Всичко това обаче се променя с идването на будизма. По една или друга причина възвишената философия на принц Гаутама докосва една чувствителна струна в тибетската душа. Неговата основна повеля – да се трудиш усърдно за собственото си спасение – намира изключително радушен отклик в Тибет.

Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения
Какво се Случва при Смъртта според Тибетските Учения

Цели поколения лами, мистици, отшелници и
магьосници се заемат с едно мащабно изследване на човешкото съзнание, нямащо паралел в останалия свят. Всичко се свежда до личния опит и тръгвайки от тази теза, тези хора се превръщат в истински „психонавти“, изследващи най-дълбоките пластове на вътрешната вселена.Според тибетската езотерика, случайни сънища няма. Механизмът на самото сънуване, предпределящ и неговото съдържание, е свързан с циркулирането на фината енергия лун (или прана) в тялото.
Тибетците смятат, че тялото и енергийната система работят в тандем. Праната често се описва като „сляп кон“, който няма проблеми с придвижването си, но затова пък не знае къде отива. Съзнанието, от друга страна, се оприличава на „куц ездач“, който вижда къде трябва да отиде, но среща сериозни проблеми, ако трябва да се придвижи сам или – което е по-важното – да остане там, където вече е отишъл. Те обаче съставят едно цяло, функциониращо доста по-ефикасно и от двамата поотделно, но само ако ездачът се е научил да контролира коня. Когато неумел ездач се събере с необучен кон, най-често двамата се понасят в бесен кариер, без да са наясно къде отиват, а на всичкото отгоре не могат и да спрат.
Ако в процеса на заспиването изгубите връзка между съзнанието си и физическия свят, слепият кон на лун ще ви понесе към някоя от чакрите. За непросветлените тази „дестинация“ е абсолютно предопределена от кармичните следи, функциониращи като „коловози“ за самата енергия. Смята се, че чакрите са и „проходи“ към някой от Шестте свята

откъс от книгата „Окултният Тибет“ Хърби Бренан

Системата за Реинкарнации-Самсара-Колелото на Раждане и Смърт

Енергийните Центрове на Земята

Какъв Цвят Червило е Подходящ за Вас според Цвета на Косата


Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.