Как се Предава Баенето ?

Spread the love

Изборът на човек, комуто се предава баенето, до голяма степен зависи от съществуващите ограничения за възраст и ритуална „чистота“. Ще ги илюстрирам с думите на самите баячки:
„Баснарката требе да е чиста — да нема да се пере и да нема мъж. Че го даде после на некоя унукиня, ама и то требва да е още чисто (момичето), да не се пере. И гледа по да мой да помни, да е по-мераклия и по да ги мой тез работи.“ „Трябва да е стара жената, да няма „мясец“ и да вярва в Господя.“
„Само жена, гато й мине месяца, тогава бае, та да станува ляк. Баба да е, от сичко изтърсена. Тогава, като лекова, станува ляк. Младите, кат баят, ама оти лежат при мъж — ляк не станува. Така викаха едно време старите баби. Я бях млада още, ама ся, като остарях, тогава почнах да бая. Я имам дядо, ама той куц, стар — и затова зех да бая. Млади жени не баят. Като умре дядото, тогава. Като остареят, тогава. Млада и да знай, па няма да бай, чака да остарее.“ В повечето случаи изискването за „чистота“ се разпростира и върху приемника на „занаята“ и затова баенето се предава през поколение — на момченце или момиченце преди пубертета. И тук пак има два варианта: задължително предаване на „свой“ в рода, защото, за да можеш да баеш, „наследство трябва да имаш в джинса“, или на „чужд“, защото това е опасна за здравето на човека работа и той сам може да се поболее, или защото става много важно и изсква- нето за дарба, или по други причини. Ето няколко твърдения на баячки, които се отнасят и към двата варианта:
— предаване на „свой“:
„Тва нящо върви от човяк на човяк. Яз сега, като умра, някоя от внучките ми же го запомни и тя же го бае.“
„На внучка ще го каже. Който предаде баенето на друг човек, ще му се изкриви устата. Силата остава в семейството.“

„Баенето че го предадеш на унуче или преунуче, кога ти доде часо, и оно че го помни, докат да остарее да бае“
„Я тва го знам от мойо баща и че го кажа на сина си“ .
Тук е важно да отбележа, че предаването през поколение е вече разколебано като изискване и сега твърде често баянията могат да се научат от майка, свекърва, леля и т.н.
— предаване на „чужд“:
„Баенето се предава задължително на чуждо дете. Ако няма друг начин, се предава на свое, ама преди това трябва да му се бае против „уроки“ и тогава му се предава. Иначе то може да се разболее.“
„На мене ена стара баба ми каза, чузда баба. Тя веке умира, че ми каза кък са бае, каза ми и басните. И я фанах да бая хората.“
„Я имам унукини. Ма нема да ин ги кажа, оти они немат дарба за тва. Че го кажа на тебе, оти ти имаш дарба.“
„Я го знам от ена жена, дека не ми е рода. Ама она ми ги каза на мене. Я много саках да научим тва и одех у ни и она ми каза и сетне я почнах да го магерим тва“ .
Кога се предава баенето? Почти винаги това става, когато старата баячка усети, че наближава смъртта й, но може и по-рано.
„Като зе да умира — тогава ми ги каза… Инак не става ляк. Те додоха и други, казваше и на тях, ама те не го запомниха.“
„Тука, в село, синките казват, преди да умрат… Нашата баба на много каза, ама те не го запомниха много.“
„Докато й е акъла в главата, все бае. Кат фане да умира, и казва веки…“ „По-старата баячка може да каже басните си на друга по-рано, ама тя не бива да бае с тия басни, докат тя може още да бае.“


Какво се случва със старата баячка и нейната приемница след предаването и кой трябва да продължи практиката?
В едни случаи се вярва, че след като е предала баенето, баячката вече е загубила силата си и тя трябва да престане да бае, защото то вече „няма да лови“, „няма да има файда“. Казано в изразите на интервюираните баячки, това вярване звучи така:
„Като си предаде басните, басникарката не бива да бае повече, защото няма да хваща.“
„Я кат го предам, и не мой да бая веке. Оно е на празно, нема да има лек. Който е другио, он че бае веке. Оно баба тъй ми го даде и я тъй че напрая, кат остарея веки.“
В други случаи силата си остава в старата баячка, докато тя умре, независимо от това, че вече е предала баенето. Младата баячка няма силата да бае, докато старата е жива и трябва да чака. Едва след нейната смърт тя получава необходимата сила да бае. Това се отнася и за случаите, когато младата баячка вече е достигнала необходимата възраст, но старата е още жива и практикува. Ето няколко изказвания на баячки, които  споделят това вярване:
„Я като момиче ги научих, ама зех да бая, като се ожених и додох тука. Га умре тоа, дето ги знае басните, тогава става ляк, като баеш.“
„Щом тя бае — не може. Гато умря тя, тогава почнах да бая. Иначе не станува илач.“
„Преди да умре, ми ги каза. Ама додя бя жива тя, яз не баях, че не станува илач“.
„Докато жената е жива, и да ти каже — не бива да баеш. Щот не ставало ляк. Яз дълго са крих, не казвах (че знае да бае), щото ставало ляк, когато умре
бабата. И яз кът зех да имам внуци, и те зеха да се кривят, температура да дигат — и зех да бая. Седна до люлката и кажа тая басмичка. И снахите ма изказаха — кът зех да бая на внуците — и зеха да идват и други.“
„Майка ми га умря, тогава почнах да лековам. Яз го казах на дъщерята, ама още не бае тя — га умра, тогава.“
Има известни възможности за компенсиране на тази забрана чрез съблюдаване на някои предпазни мерки:
„Когато в къщата има две баячки — едната стара, а другата е приемница, за да се хване баенето, когато младата бае, болният трябва да държи в ръката си лъжица“, но това е рядка практика.
Описаните два случая ни показват две принципно различни представи за въплъщението на „силата“ — в баенето и в личността на баячката. Тази представа определя и бъдещето на предадената практика, и наличието на лечебен ефект от нея. Една съпоставка на документираните варианти показва, че в Северозападна България доминира първата, а в Югоизточна — втората представа, но и те са вече разколебани и често се нарушават изискванията, без да се страхуват баячките, че „няма да хване“: „Тя па мож да бае, да става ляк. Нищо, че ми казала.“

 


Как се предава баенето?

Съществуват няколко начина за предаване, които ще опиша и ще илюстрирам с примери.
1. „Краденото “ баене — когато младата баячка гледа, слуша и запомня без преднамерени действия от страна на старата за нейното обучение: „Най-много лови крадената басня — да си я чуеш.“
„От една баба га откраднах. Га завидах лапето й,тя ги баеше силно вече — да могат да ги запомнят други, да мое да остане наследство. Щото кът умре единия, после няма кой да лекова. От Радовец бяше тая баба. Не каза на никого — ето така, който чуе, той да го открадне баенето.“
„С откраднати (думи ) повече илач ставало.“
„Стига да си способен — може и да го откраднеш. Откраднатото още по- хубаво е. Така казваха едно време.“


„Учила се е, когато е била млада. „Откраднала“ е баенето от една друга баячка в селото. Сега тя бае. Не бива да го казва на никого, защото „не става файда“, но може някой да го открадне, защото тя е вече много стара и може да умре, а трябва да има някой, който да продължи.“
2. „Казано по сърце” баене — когато старата баячка казва и показва баенето неколкократно, така че да научи другата добре:
„Басните се приемат, ко иска да ти каже. Инак не може.“
„Има и казани от сърце басни: „Слушай ма сега на и повни!“, и ша ми даде една залча от нейния хляб да я изям.“
„Сичките басни от баба си ги знам. Тя като баеше високо, викаше: „Ирин- ке, да слушаш! Я гато умра — да баеш!“
„Па нашта свекърва, оти хи шетах тука, ми ги каза. Вика: „Запомнювайте! Я га умирам, не мога ви ги кажа.“
„Баба имаше мъжа ми… Като довадах тука, викаше: „Чедо, вие сте млади, до вашто време кой знай ко же се обърне света.“ И ни казваше: „Така же викаш, така, така…“
„Тя свекървата ми го каза. Децата малки бяха, тя стара вече. Вика: „Булка, да ти ги кажа, да ги знаеш. Мож да ти потрябват.“„
„Дадат на дядото едно шише ракия и той хи казва басните.“
В някои случаи обаче тази практика се оценява негативно:
„Има някои си продават басните за пари, ама от продадена басня ляк не става. Трябва да си откраднеш.“
4. Предаване на баене с посветителен ритуал — когато освен казването и показването на баенето се извършват и други обредни действия, чрез които се предава силата за лечение:
„Она ме викна у тех, седнахме у огино и свичко ми каза — и как да думам, и како да прая, и сетне ми плюна три пути у устата да й зема силата. Сетне счупи една туртичка, даде ми у устата малко леб с мънинко солница. И она си зе и фърли неколко трошички у огино. Другото го отнесе да го зарови некъде покрай плето. И така“ .
„Баба Л. е научила баянията от една стара жена. Чула я е, когато е баяла на детето й, което много плачело. Когато старата баячка разбрала,че тя е запомнила басните, плюла три пъти към нея и й казала, че когато умре тя, Л. може да бае.“
„Мойта баба беши много стара, умря на 96 години. Нейната баба я учила да бай и баба го предади на мени… Се ме мъкнеше с нея за бильките и другото и ми плюеше у устата, да не би да не й зема занаята. И с много мерак я върша тая работа. Каквото съм полекувала, помогнало е… Одехме да береме билки с нея и тя ей тъз билка за туй, тъз за онуй, тъй ше поливаш, тъй шъ лейш восък… И аз каквото мъ й учила баба, туй правя“ .
„Като речеш да го дадеш на друг, че умесиш ена туртица, пресна туртица. Че го викнеш, че му дадеш да си лапне и малко че заровиш поди трендафил. И оно че му се предаде).
„Предаването на баенето става и последния начин: приемникът трябва да коленичи с лице към огнището. Баячката слага от дясната му страна по-важните обредни предмети, които участват в различните баяния. Произнася по три пъти обредното слово на всяко баене, като през това време го докосва по дясното рамо със съответния предмет. Накрая го плюва три пъти по челото, разтърква го с ръка и казва: „Айде, да ти е от мене тава!“ Дава му и някои от предметите, с които да започне, когато му дойде времето, своята обредна практика. След това престава да практикува“ .
Към тези примери се относя и описаният в началото на увода посветителен ритуал.
5. Получени „насън“ думи и указания за баене — когато баячката сънува своята бъдеща практика и после я прилага наяве и тя помага:
„Някой път басните ми дохудват насън. Един път сънувам три жени и три деца и хми викам: „Нашата Добра (снаха й — А.К.) си няма дете, па я ке хода хората да опраям.“ Па те: „Вашата Добра ке си има дяца. Е къде имаш градина, къде гризнеш благо, ке го земеш: ко е горчиво, ке го фърлиш — да сбереш 40 тревички. Ке ги сушиш и ке ги туриш в кутия. Га й дойде мясеца, ке ги свариш с червени чушки, паричка и „бабички“ и ке гледаш да е фаната луната. И двете ке пият до три пъти — първия път, га се фата луната, втория път — га е напол- вина, и третия път — га е пълна и да са седнати на пълно нящо. Напраихме така и нахудвая“ ).
„Казваха някъде си едно момиче му са присънило да бай, да фърля карти. И почнало да бай.“„Баянията е научила от баба си и от една кадъна, които й ги казали насън: „Насън квото си откраднеш, е най-лековито!“ От това, което са й казали баба й и кадъната, тя е сглобила словесния текст на баенето по следния начин: първият ред (буквите) е от кадъната, следващите три — от баба й, а заключителните думи „Во имя…“ знае от местния свещеник и също ги смята за част от самото баене, защото те също са лековити. Ако не го открадне човек насън, може и да му се предаде. То също е лековито, но не толкова много“ .
6. Обучение при „възнасяне на оня свят” — когато насън или наяве бъдещият лечител се „възнася на оня свят“ и там някой светец или самият Исус Христос му дава силата да бае:
„Бабата сънувала, че се качва по една много висока стълба и като стигнала до върха, видяла св. Рангел и св. Спас сред силна светлина, които й казали да се върне на земята, защото ще получи дарбата да лекува и да прави магии“ .
„Дядото веднъж умрял и отишъл на небето. Но там го пресрещнал Исус Христос и му казал да се върне обратно, защото той ще му даде голяма дарба да лекува. Той се върнал и се видял в ковчег с много цветя около него и жена му го оплаквала. Надигнал се и всички се уплашили, но той им разказал какво се случило и те повярвали, че е жив. Оттогава всички идват при него за съвет и помощ и той помага на всички“ .
7. Обучение при необикновени обстоятелства в живота на човека — когато нещо необичайно се случва и човекът изведнъж разбира, че може да упражнява този занаят:
„Една баба от съседното село, като била малка, я дигнала вихрушка. Закачила я на едно дърво и сетне тя, като паднала, осакатяла и започнала да лекува“ .
„Ходили с дядото на Божи гроб и една нощ спали там някъде. През същата нощ станало земетресение, но дядото не я събудил, за да не я изплаши. Сънувала баба си и една кадъна, които й казали думите на „басмата“. На другата сутрин тя започнала да бае и да гадае. Предсказала си всички премеждия в живота, а за баянията си донесла „китка“ от Божи гроб, която прилича на ръчичка, но като се натопи във вода, и разцъфват цветчета по нея. По броя на цвет- четата се познава степента на страха или урочасването. Точно по същия начин се научила да бае и нейната внучка — след земетресение, когато не я събудили“ .
8. „Записаното“ баене — когато баенето се записва, за да се запомни, което е много рядък случай:
„Яз от майка си знам. Нехния дядо в Бунарчево от един турчин ги записал на една тетрадка. И мойта майка от дяда си заповнила.“
„Майка ми знаеше. Тя викаше: „Елено, кузум, запиши нящо — години жъ додат, мож да остарееш да баеш.“
Това обаче невинаги се възприема положително, ако баячката е убедена в някое от горните изисквания за предаване на баенето.
„Трябва да чуеш те гат баят. Инак от писано ляк не станува.“
9. Регистрирани са и случаи, когато е необходима благословията на християнския свещеник, за да е пълна силата на баячката и да не е смутено нейното религиозно чувство. Ще цитирам един откъс от интервю, който илюстрира това:
„ — А ти обличаш ли нещо, сменяш ли някоя дреха?
— А! Не, не. Нищо не прая. Тъй, как съм си. Свалям чумберя и почвам. Той Бог ма пази! От сичко ма пази. Туй, дето го таковам (бая), попо кат са научи,
нали одя на църква… и вика ма и пита сега кво съм думала. И аз му казвам. Каза: „Убаво! Помагай, каза, на говеда, на ора, помагай! Да ти й лека, каза, ръката!“. Той един стар поп беше. Той умря. Пък сега нов имаме, от града.
— Ами ти нали нищо лошо не казваш?
— Не казвам нищо лошо, ама той сега нали не знай. И иди и иска да знай кво думам — да не думам нещо лошо, изнередно. Тука я чу приказката (басмата), каза: „Свободна си, каза, от мене вечи… няма страшно.“
— Бог ли ти помага да баеш или и някой друг светец?
— Бог, само Бог. Моля се, винаги се моля — да ма пази, да ми дава лека ръка. Туй е най-важното. Ама то пак Бог е най-леката ръка!
— А не е ли от баба ти леката ръка?
— Баба ми ме е учила, ама пак с Бога е силата. А! Само с бабината (сила и учене) не йе тя. Не стига.
— Ами баба ти откъде я е имала тази сила?
— Ами тя я е зела от нейната баба. И ми я даде на мене. И аз ше я дам и то тъй въри у поколенията…“ .
Накрая ще отбележа само и това, че баене може да се предава и на човек от „чужда“ етническа или религиозна общност — от турчин на българин и обратно, от циганка на българка, от помаци на българи и обратно и пр., като в онези случаи, когато словото е на непознат език, то се запомня по звучене и се възприема още повече като заклинание, съдържащо сила да лекува.
Независимо от това дали баенето се краде, или се предава по друг начин, обучението предполага усвояване на знания, умения и алгоритми, задължителни за обредната дейност. Точното им възпроизвеждане или по-свободна интерпретация зависи понякога от начина на обучение — дали е еднократно (казване и показване) или многократно, дали е добре чуто или откъслечно и пр. Това обаче не означава нарушаване логиката на обреда, а само модификацията на детайли в него.

„Мъжкото“ баене се характеризира с повече действия и по-малко словесни изяви, докато при „женското“ е обратното. Специфични са и видовете баяния и магии, които участват в репертоара на мъжете и на жените. Характерно „мъжко“ баене е това чрез „обиране“, за брадавици, за далак, за кокоши трън. Това не означава, че го практикуват само мъже, но когато те въобще баят, тези видове баяния са повече тяхна работа. Когато мъжете правят магии, това са обикновено магии за „обиране“ на „стока“ (добитък), за крадене на вещи, за „невидимо“ (магия, чрез която човек може да стане невидим), докато жените омагьосват за любов, за омраза и пр. Най-общо казано, в Северозападна България има много мъже, които баят и правят магии, докато в Източна те са сравнително рядко и тази дейност там почти изцяло е предоставена на жените. Също така колкото по- планински е даден район, толкова повече се признава и авторитетът на мъжкото баене — не само на женското, и обратна. В най-равнинните региони баят почти само жени. Същото се отнася и за разпределението на магиите в мъжкия и женския репертоар.
Интересен е фактът, че много често информаторите си спомнят за една жена или един мъж, които са знаели да баят от всичко и са правели всякакви магии, но са умрели. Сега има повече такива хора, но не знаят толкова много и все повече се „профилират“ в едната или другата област и все повече намалява обхватът на репертоара. Следователно можем да смятаме, че развитието на те-
зи обредни лица е било един постепенен процес на диференциация: най-арха- ичният вариант е баячът и магьосникът, въплътени в един човек; по-късно имаме баяч/баячка и магьосник/магьосница поотделно, а най-накрая баячката лекува само една или няколко болести, а магьосницата знае една или няколко магии. Тези стадиални различия могат да се видят в обособените по-горе групи по отношение на репертоара и случая — независимо от половата принадлежност.
Болният, придружителят, човекът, на когото се прави магия.
Характерна за ролята на болния човек е сравнително по-пасивната му изпълнителска изява. Той или просто е обект на определени обредни „манипулации“, или изпълнява указания за включване в обредното действие. Най-активното му участие е в случаите, когато се провежда обреден диалог или прави неща, които са му предварително известни — от минали участия в обреда или предварително подготвени от баячката преди започването на същинския ритуал. В някои видове обреден диалог дори неговата словесна изява е по-голяма и в известен смисъл той назовава същностните за процеса на лечение ритуални етапи (напр. на „Какво метеш, бабо?/ Металкя./ Мети, мети, та я отмети“). В други видове обреден диалог болният словесно или действено „изиграва“ ситуацията на разболяване, докато баячката само го насочва към развитието на обредните действия .
Придружителят има твърде двойствен статус като участник в магичния ритуал, доколкото може да се осмисля като двойник на баячката и на болния в зависимост от конкретния обред. Пример за първото е, когато на него е предоставена водеща роля в някой обреден момент — например да „обира“ човека вместо баячката, а за второто — когато „говори“ от името на болния в обредните диалози.
Най-пасивната роля е отредена на човека, който се омагьосва, особено в случаите, когато той и не подозира за това. Често в магиите се намесва и един посредник между магьосницата и този човек — човекът, който „поръчва“ магията и по указания на магьосницата извършва съответните обредни действия (срв. обредните действия при магии за одобряване на съпрузи, които жената трябва да извърши вместо магьосницата, но по нейно указание).

Този материал е авторски

Автор : Ивета Тодорова-Пиргова

Откъс от кнгата „Баяния и Магии“

 

Баяния Против Уроки- 23 Магически Ритуала

Сатанинските Тайни на Ватикана

Песоглавците

Древните символи Служат за Връзка с други Измерения в Пространството
Хиромантия-Науката за Гадаене по ръцете

Тайната и паметта на водата- как да си направим жива вода

Портрет по снимка за Подарък


Spread the love

You may also like...

1 Response

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.