Баяния против Уроки -23 Магически Ритуала

by SAMARA · септември 1, 2018

Spread the love

Баянията за уроки са сред най-разпространените по българските земи. Техните диалектни названия (уроки, „уроци“, „ураки“, „уруки“, „уруци“, „урочасало“, „урчасало“ и др.) са в зависимост от региона, където са документирани. Към тях спадат и баянията от „на очи“, „почуди“, „почудища“, „прочуди- ща“ и пр., но тук са отделени в отделен подраздел, за да се маркира разликата, която самите баячки правят между уроки и „почуди“.

Тези магически практики датират от най-дълбока древност,когато древните българи са били от религията на МАГИТЕ-огнепоклонници!Самата дума УР означава -ОГЪН ,УР Огън ОКИ- оЧи- Огнени Очи или очи,които изгарят като огън.Най-разпространени са вярванията за лошите очи (въобще), сините очи и повторно закърмените, които впоследствие стават с лоши очи. Ето няколко изказвания на самите баячки за това кой може да урочасва:
„Някой кът го погледнел и имал лоши очи, та давал към човяка — глава го заболяе. Или пък рекува:
— Въх, тая много хубава…
— Боже, глей на таа жена дятенцето какво е убавичко!
И може да урочаса.“

Баяния против Уроки -23 Магически Ритуала

„Има такива очи. От сини очи са урчасва най-много. Те фърлят очи най- много. И мъже има такива, и жени има такива “

„Дятето майката кът го суче и го отбий и го повтори пак да суче — уж тоа човяк бил повторно бизял. И от него много урочасвали. Викат:
— Ух, тоа принизя два пъти, та лоши очи има..“

„Ко е роден на млад месец, много урчасва. Он не знае, ама таквия му очите, та урчасва много.“

Има хора с лошави очи и като те погледне, като че стрели ти се забиват в тялото. Не мой секи да урочасва. И като каже: „У-у, колко е хубав този човек, тая жена!“, и тоя се поболявал. И да си земе тогаз една керемидка, тревички всякакви, курешки, два-три въглена, да ги запали, да са поопуши малко, да се умие сетне. И туй е.“

Баяния против Уроки -23 Магически Ритуала

23 ритуала за баене против Уроки ,наречени „ГАСЕНЕ НА ВЪГЛЕНИ“

№ 1
Преди да започне лечението, се проверяват наличието и степента на урочасването. Това става по следния начин:
Баячката взема сурово яйце и като го стиска в дясната ръка, го държи над главата на болния. Ако е урочасан човекът, яйцето се изпотява. След това го чупи и го слага във водата, с която се изкъпва, а после я изхвърля в барата.
За следващия момент от баенето са необходими шест въглена — три „живи“ и три „мъртви“. Приготвя се и зелена пръстена паничка, в която се сипва вода от „три брода“. Отначало се пуска един „жив“ въглен и се нарича: „Те това е“ (името на болния). След него се пускат „мъртвите“ въглени, като на всеки един от тях се казва:
Ако е урочасало, да се окачи мртвио връз жйвио; ако не е урочасало, мртвио да бега от жйвио.
Когато пуска живите въглени, казва:
Какво са живи углищата, така да е жив Иван!
После баячката взема нови пет „живи“ въглена и като ги пуска във водата казва:
Ако е урочасано от мъж, лево мъдо да му се пукне; ако е от жена — лева сйса да й се пукне; ако е от мома — руса коса да й слетй!
Накрая дава на болния да пийне на три места от паничката и да си измие очите и отива да я хвърли навън, на „куче и маче“, като казва:
Както се отрси мачето, така да се отръси болката.
А също така и:
Както се отрси кучето, така да се отрси болката.
Живите въглени се връщат отново в огнището да „оживеят“.
Когато ги хвърля в огнището, казва:
Както оживеват тия углища, така да оживее Иван.
На баячката се плаща, като се хвърлят парите на земята, за да има лек.
№2
Когато урочаса човек, се вземат пет „живи“ въглена, зелена пръстена паница и се донася „неначната вода“ (т.е. вода, която не е напита и не са започнали да я използват за нещо) от „девет брода“. Бае се в стаята до огнището, като болният е с лице към него, а баячката сяда от дясната страна на болния. Хваща се първият въглен с машата, прави се кръстен знак над паницата и се пуска във водата. В това време се казва следната „басма“:
Мишка оди по полица, тиква носи на гъзйца.
Пръдна мишка, пукна се тиква.
Да му се пукнат очите на тоа, що е урочасал Иван!
И така — с петте въглена. След това единият въглен се връща обратно в огнището отново да „оживее“, за да „оживее“ и болният, а останалите въглени заедно с водата се хвърлят на фиданка, така че да се отърсят клоните, защото „както се отесат клонките, така че се отрси болката“.
На баячката се плаща с дар или пари, които се хвърлят на земята.

№3
Бае се в стаята, като баячката и болният застават до огнището. Тя взема три „живи“ въглена и зелена пръстена паница с „неначната“ („ненапйена“) вода“. Хваща първия въглен с машата, прави три кръста над водата и го пуска вътре. В това време казва следната „басма“:
Урочища борочища, заран по-рано на гробища.
Урочища опрочища, пускам въглен.
Ако е мъж урочасал, въглено да падне на дното.
Урочища опорочища, пускам въглен.
Ако е жена урочасала, въглено да падне надясно.
Урочища опрочища, пускам въглен.
Ако е мома урочасала, въглено да падне наляво.
(Текстът се повтаря по три пъти на всеки въглен).
Ако никой от въглените не падне на дъното, а се върти отгоре, значи човекът не е урочасан, а ако е — въгленът ще падне, както се казва в текста на „басмата“, и ще се разбере от кого е урочасан болният. Този текст е едновременно и проверка за болестта, и за нейното лечение, ако има „уроци“.
На третия въглен баячката дава на детето (защото тя най-често бае на деца) да си пийне на три места от паничката, измива му очите и отива да изхвърли водата с въглените на трендафил или при корена на плодно дръвче. До- като я изхвърля, казва три пъти:
Както расте дървото, така да расте детето!

№4
„Кога урочаса човек, се прави така“: баячката и болният застават до огнището. Баячката отделя пет въглена — един „жив“ и четири „мъртви“ (угаснали). На трикрако столче пред нея или в скута й е поставена зелена пръстена паничка с вода от „три гераня“. Ако няма зелена паничка, взема друга, но пуска зелено листче (най-често здравец), „та да е на лек“. Хваща „живия“ въглен и го пуска в паничката с думите: „Те това е Иван!“ След това пуска последователно останалите четири въглена и говори:
Черна крава черно теле отелила.
Сама го отелила, сама го измъзала, на чуден пазар го занела, чудни пари зела.
Чудете се на парите,
да се не чудите на детето (или името на болния, ако е възрастен човек).
На всеки въглен словесният текст се казва по три пъти. След това болният пие на три места от паничката и се измива. „Живият“ въглен се връща обратно в огнището да се „съживи“ отново, а останалите въглени се изнасят навън с водата и се хвърлят върху куче с думите:
Да се отрси кучето, да се отрси болката!

№5
Това баене се прави обикновено на деца. Майката води детето, взема го в скута си и сядат с баячката до огнището. Баячката си е приготвила зелена пръстена паница с вода от „три брода“ и пет „живи“ въглена. Тя хваща с ножица или маша първия въглен, прави с него три кръста над водата и го пуска в нея, като казва:
Ако е урочасало от мъж, мудо да го заболи; ако е урочасало от жена, бозка да я заболи; ако е урочасало от мома,коса да й слети.
На всеки въглен тези думи се казват по три пъти. След това баячката дава на детето да си пийне на три места от паничката, измива му лицето и започва да връща въглените в огъня. Хваща първия, връща го и казва:
Жив огин — живо дете!
И така — с петте. Водата изнася навън, за да я изхвърли върху фиданка. Събира клоните с едната ръка, хвърля водата отгоре, пуска клоните и казва:
Ко се отрси дрвото, така да се отрси детето!
Може да се хвърли водата на куче или коте и съответно да каже:
Ко се отрси кучето, така да се отрси детето!
Ко се отрси мачето така да се отрси детето!
„Да се отрси детето от уроците, че оно е лоша работа.“

№6
Баячката си донася „ненапиена“ вода от кладенец, сяда до огнището, хваща един жив въглен с маша или ножица и като прави няколко кръста над водата, казва:
Мишка тича по полица, влачи тиква на гъзйца.
Мишка се сепна, тиква се пукна.
Да се пукнат злите очи на който го урочи!
Ако е мъж, мъдо да му падне; ако е жена, бозка да й падне; ако е мома, коса да й падне!
А тие уроци да идат на диво, у пусти гори и пусти полени, дека кози не врещят, дека кокошки не крекат, дека мачки не пищят, дека магарета не реват, дека конье не цвилят, дека нема нищо живо, дека е пуст пустиняк.
Казва тези думи три пъти и пуска въглена във водата. Ако въгленът „почне да пищи“, значи човекът е урочасан, ако не — значи не е.
След това прави същото с втори и трети въглен.
Като угаси и трите въглена, баячката дава на човека да пийне „накрст“ от четири места на паничката и му измива очите. Остатъка от водата и въглените изхвърля върху куче или котка, или върху дръвче, за да се „отрсят“, „та да се отрсят уроците“.

Баяния против Уроки -23 Магически Ритуала

№ 7

Ша баеш. В паничка вода и зимаш въгли с машите. Казваш:

Изляло усойна змия от скиновит камък — с око огнено, с друго воднено.
Пукна се воднено, угаси огнено.
То ми било урочища, лоши почудища.
Казваш това нящо и пущаш въглен. Казваш втори път това нящо и пущаш втори въглен. Казваш трети път това нящо и пущаш трети въглен. И после детето ше земе и ше пий от таа вода от три края на паничката и ше си измий очите три пъти.
Знам го от баба си. Тя баеше и мама, та ми е казвала. Баба и мама лееха и куршум за уплаха, ама аз не са научих. Родопско баене за уруци е.

№8
В една земнена паничка че туриш вода и че прегасиш углищата. Пет уг лена че пущиш у водата и нещо зеленко да има там за лек. Кога че пущиш првио, нема да баеш — че поменеш само името на човеко, а на вторио че речеш:
Да прегасим углища от очи, от зли очи, от уроци, от жени, от муже, от вири, ветрища и ясни огневе.
Да се разтурат уроци по турци, по цйгане и по еврее, ко пра(х) по пут, ко пеня по море, ко цвекье на девойкя.
Три пути че баеш така.
(На петия въглен също не се бае.)
Едино углен, дека е на името наречен, че фърлиш у огино да се оживи па, а другите че разфърляш накрст — напред, назад, надесно и налево. Че му умиеш очите и да пийне така малко от четирите края, и да я плиснеш там, дека се не гази. И он че ти остави нещо за цер, ма ти че го земеш и че го дигнеш не- къде, що некой мое да ти стори маджия на тие пари и да ти ги фърлят, па да се мучиш.
(Може ли да се хвърли водата на фиданка?) Баена вода, ко се фърли под фиданка и она изсъъне, начи болестта й влезла у ни, ко не — начи не е и некой, ко я настъпи, дупе да му е яко.

№9
Кога човек фане на очи, требе да му се прегасят углища. Земеш пет угленче- та, живи да са, че ги пущиш по едно у водата и че казваш на секо:
Бела птица по небе фърчи, бела пеня пада по камънье, пада и камънье се пукат.
Ако е от муж, мудо да му се пукне; ако е от жена, очи да й изпръснат; ако е от мома, коса да й отпадне!
И че му дадеш да пийне тъй на три места от паничката и че му мине. (Накрая въглените се връщат пак в огъня да „ожвеят“, а водата се изнася да се хвърли покрай плета, „дето се не гази“, да не я настъпи някой и да се разболее от същото.)

№10
Баячката слага три въглена върху керемидка, излива върху тях вода от пръстена паничка, „та парата да го удари“, и казва три пъти:
Да умием очи от уроци, от жени, от муже и от ветрища!

№11
Баячката застава при огнището, взема зелена паница („зелено да е, лек да има“), сипва в нея вода, която е донесла от „три брода“. Тази вода е „мълчана“ вода, защото, докато се налива и се донесе вкъщи, трябва да се мълчи и затова е „най-лековна тая вода“. После хваща с машата един „жив“ въглен и като прави с него кръст три пъти над паницата, казва:
Бела птица тичеше, по каменье тичеше, каменье се пукаа.
Да се пукнат на Иван уроците, ко трева по полье, ко лист по горье.
След това пуска въглена в паницата. Така — с петте въглена. После гледа какво е станало с тях. Ако се съберат накуп в дясната страна на паницата, това означава, че човекът е урочасан лошо. Ако са накуп в лявата страна на паницата — по-малко е урочасан, а ако се пръснат — не е урочасан или е урочасан съвсем малко.
Докато се прави това, болният седи на трикрако столче и гледа в огъня. След като разгледа въглените и разбере степента на урочасване, баячката му казва още колко пъти трябва да дойде да му бае — да станат общо три, пет или девет пъти. Измива му лицето и гърдите с водата от въглените, взема единия въглен и го връща в огнището, а другите заедно с водата ги хвърля върху трендафил
или фиданка. „Оно се тръсне и човеко оздравее.“

№1 2
Урочище, порочище, ако си у вечер дошло, у вечер да си идеш; ако си у пладне дошло, у пладне да си идеш там у пуста гора зелена, дек ни петел пее, дека ни секира сече — тамо да се разнесеш като невести от оро, като момчета от събор, като моми от вода, като прах от тупан.

№13
При баяние от уроци се гасят три въглена в чашка вода. Въглените трябва да са „живи“. Като се гаси първият въглен, се казва:
Да изгасну уроците ко углена.
На втория въглен се казва:
Да се разнесу уроци ко пена по воду, ко лист по гору.
На третия въглен се казва:
Да угасну тия очи,
кои са го уронили, кът угленат!
Трите въглена се слагат във водата и ако паднат на дъното, детето е много „уронено“; ако си стоят над водата — не е много урочасано.

№14
За уроки ше земиш, ше туриш три въгленчета в една чашка с водичка и ше туриш три въгленчета нажежени в печката, и земиш на детенцето, пак ше пра- иш така:
Уроците, пороците да изфръкнат, да изтряскат, да са очисти детенцето като чисто сребро!
Три пъти и пак около лицето са обикаля. И оздравяваха, и си играеха децата на пътя.

№15
Взема се паница с вода — калена, земна паница. Топи се вътян. Ако е уро- сано — на дъното, ако не — плува. Требе да пие на кръст от паничката. Мие ръчички, очи, колена. Остатъка се сипва на цвете или дърво.
Когато се слагат въглените във водата, се казва:
Задало се витица под бели брок.
Да са пукнат тия очи, дек са урочасали Иван!
Ако баде маж, око да му се пукне; ако баде жена, рака да я заболи; ако баде мома, руса коса да улети!

№ 16
Баячката си приготвя пръстена паничка с вода от чешмата. Взема три „живи“ въглена, прави с всеки от тях по три кръга над водата и ги пуска в па- ничката. В това време казва:
Как се отваря вратата,
така да се отваря сърцето на Иван!
И
Кум садешкиде уша
ата сидешкиде инима на Иван.
После взема бяло сурово яйце, обикаля с него три пъти лицето на болния — от дясно на ляво, от ляво на дясно и пак от дясно на ляво — и го чупи във водата заедно с черупките.
Произнася същите думи — на български и на румънски език. После дава на урочасания да пийне три пъти от паничката. Накрая изважда жълтъка и го дава на майката да го сложи във водата, с която ще къпе детето си същата вечер, а остатъка от водата с въглените излива върху трендафил.
Ако урочасаният е възрастен човек, оставя водата с всичко в нея да прено- щува една нощ върху курника под звездите и тогава му дава жълтъка да се изкъпе с него, а останалото излива върху трендафила.

№17
Майката на урочасаното дете трябва да донесе на баячката сурово бяло яйце от кокошка. Ако няма, тогава баячката й дава от своите яйца, но по-добре е яйцето да е от къщата на болното дете. Баячката счупва яйцето и го хвърля заедно с черупките в пръстена паничка. Слага вътре листо от „мушкато“ („зе- леничко да е, кво да е“) и малко коса от урочасаното дете, която отрязва с ножица от върха на главата му, и „белег“ — парченце или конченце от дрешката му. Добавя и вода от чешмата.
Взема паничката и отива до печката с дърва, сяда там и хваща с машата един „угаснат“ въглен. Пуска го в паничката, като казва три пъти:
Къкто се угасят тез углени, тъй да угаснат ураките!
Докато произнася думите, допира машата с въглена на три места по ръба на паничката, а след като свърши, го пуска във водата.
После прави същото с още два въглена, но „живи“. Общо три въглена пуска във водата, след което гледа какво е станало с яйцето вътре. Ако „се опече“ яйцето — значи детето е урочасано; ако остане сурово — не е.
Дава на детето да пийне на три места от паничката и му измива лицето. Изсипва само водата в друго съдче и го дава на майката да я смеси с водата за къпане. Останалите неща от паничката изнася навън и хвърля върху цветята в ъгъла на двора с думите:
— Айде, да въри на цветята!

№18
Баячката взема глинена паничка. Слага на дъното й стръкче от метла, счупено на две и направено на кръстче. Върху него слага зелено листче от босилек, а върху него — нещо от човека или животното, на което ще бае (косъм, парченце или конченце от дреха). Накрая сипва вода от чешмата.
Сяда до огнището, а болният — срещу нея. Тя хваща един „жув“ въглен с маша или ножица и започва да прави с него кръстове над водата в паничката. В това време говори:
А, Б, В, Г, Д!
През води, през реки, през сйнори и гори.
Во имя Отца и Сина и Святия Дух!
Амин!
Казва три пъти тези думи и пуска въглена във водата.
После хваща друг и така шест или девет пъти с шест или девет въглена. Оставя машата и се обръща с лице към огъня. Намокря си дясната ръка във водата и пръска вода в огъня и в лицето на болния. Дава му да пийне на три места от паничката и му измива лицето, кокалчето на врата, китките и глезените.
Изнася останалата вода с въглените, за да ги хвърли на куче („да се изтърси, че да се изтърси и болестта“) или на трендафил („че да е убав като него“).
Ако го изхвърли на куче, чака да види дали ще се изтърси, защото, ако не се изтърси кучето, значи няма да му мине на болния и пак трябва да се бае.
Паничката се захлупва пред вратата да пренощува и се прибира на другата сутрин.

Баяния против Уроки -23 Магически Ритуала

№19
Бабата взема паничка с вода и слага в нея „нишанче“ (белег) от човека, на когото бае — парченце от дреха или някакво конченце от нея. Взема един въглен от печката с машата, прави с него три кръста над водата и го пуска вътре. После още два — общо три въглена. Ако плуват на повърхността — добре, ако паднат на дъното — лошо. Бае се на всеки въглен:
Св. Дево,
Майко Богородичке, земи тия уроки от Ивановото тяло и ги свърни по гора, по вода, по земя.
Да са очисти, да му олекне като чисто сребро, като леко перо.
Накрая дава на урочасания да пийне три пъти и му измива очите. Останалата вода с въглените хвърля на кучето:
Както са изтърси кучето, така да са изтърси болката!
„И ше оздрави вечка!“
Ако няма въглени под ръка, бае с яйце. Пуска го във водата и гледа дали прави „шапурки“ във водата и колко са големи. Колкото са по-големи и повече, толкова е по-урочасан човекът.

№20
Могат да се „прегасят въглища“ не само на урочасан човек, но и ако някой е „нагазил самодивско“. Спи му се на човек, „опален“ е, т.е. има висока температура, боли го глава.
Баячката си приготвя вода в зелена пръстена паничка. После пуска вътре „белег“ от болния, т.е. някакво конче от дрехата му, и седем „живи“ въглена. Хваща първия въглен с машата и прави с него девет пъти кръст над водата, като през това време казва:
Червена крава, червено теле.
Сама го отелйла, сама го урочйла, сама му уроци улизала.
Пуска въглена във водата и гледа накъде ще отиде — ако отиде към огнището („към огина“), е добре, ако отиде към вратата, не е добре. После хваща втория въглен и извършва същите действия и така — със седемте. На всеки от тях произнася по три пъти същите думи.
Ако вторият въглен, който пусне, отиде при „белега“, това означава, че болният е урочасан от мъж. Ако седмият, последен, въглен отиде към „белега“ — е урочасан от жена или момиче. Накрая баячката гледа как са се подредили въглените — ако всички се подредят в редица, значи на човека на път му е станало лошо. Ако паднат на дъното и затрупат „белега“, положението на човека е много тежко, почти безнадеждно. Тези начини на подреждане на въглените показват къде, от кого и колко е урочасан човекът.
Ако обаче въглените се подредят в кръг над водата, това означава, че „ве- тар го е ударил“. По този начин чрез въглените се познава дали човекът е урочасан, или е нагазил някоя самодива.
След като е видяла какво е положението, баячката дава на болния да пийне на четири места от паничката и му казва още колко пъти трябва да дойде да му бае — това зависи от начина, по който са се подредили въглените, и от това колко тежко е болен човекът.
Баячката изхвърля останалата вода без въглените върху фиданка — плодно дръвче, а въглените връща пак в огъня „да оживеят, че да оживее човеко“.
После слага червения конец от китката на ръката на болния да спи с него три нощи и му напомня после да го изхвърли на кръстопът.
Ако самият човек не присъства на първото баене, тя бае на дреха, която й носят близките му. Дава да му занесат и водата да се измие и да пие от нея. Също и въглищата — да „оживеят“ в тяхното огнище.
№21
Баячката отива да си налее вода от три „брода на барата“ (реката) в зелена пръстена паничка. „Там, дето минават брата, ама че въриш отдолу нагоре.“ Връща се вкъщи, където вече са дошли детето и майка му. Отскубва си конче („белег“) от дрешката на урочасаното, навива го и като го държи с дясната ръка и прави с него кръстни знаци над водата, казва следната „басма“:
Излазайте, уроци, на детето из главица, из оченца, из устенца.
Отивайте горе на горичка, къде змей се кута, костта му къде се кута.
Лек намерете, къде човек не минва, къде теле не минва, къде овца не минва!
Връщайте се и дайте на Иван голема помощ!
Да мине със здраве и със живе!
После „белегът“ се пуска в паничката и се гледа — ако се върти отгоре, значи на детето му няма нищо, ако потъва, значи е урочасано.
След това се прави още една проверка с въглени. Взема се един въглен с машата и се нарича на болното. Пуска се във водата, без да се казва нищо. После се взема втори въглен, с който се проверява дали детето е урочасано от мъж. Въгленът се държи с машата и се правят няколко кръста с него над водата, до- като се изрича:
Ако детето е урочасано от мъж, да падне въглено и да се пръсне на четири!
Черна крава черно теле отелила, какво се дете родило!
Бог да помилва, на дете да мйнва!
С третия въглен се проверява дали не е урочасано от жена:
Ако детето е урочасано от жена, да падне въглено и да се пръсне на четири!
Черна крава черно теле отелила, какво се дете родило!
Бог да помилва, на дете да мйнва!
С четвъртия — пак за мъж, и с петия — пак за жена.
Ако детето е урочасано от мъж, „мъжките“ въглени се лепят за първия (т.е. за „детето“), затискат го и падат надолу, като този, който е наречен за урочаса-
лото, се троши на четири парчета. Ако е урочасано от жена, тогава това става с „женските“ въглени. Ако всички въглени се съберат в средата и паднат на дъното, това означава, че детето е много лошо урочасано. Ако и „белегът“ падне долу под въглените, това означава, че то е много зле, почти на умиране. Ако нищо не падне на дъното, това означава, че детето въобще не е урочасано.
След като се пуснат и петте въглена, се взема китка „макавейски“ босилек, завързана с червен вълнен конец, и като се правят с нея кръгови движения от дясно на ляво по ръба на паничката и вътре във водата, още три пъти се казва „басмата“ за „Излазайте, уроци…“
Бае се в понеделник, сряда и събота. Другите дни не може, защото са лоши и не е на лек. При първите две баяния водата от паничката се изнася и се хвърля на „весело“, т.е. неизсъхнало дръвче. На третия път, преди да се изсипе, се дава на урочасания да пийне на четири места (накръст) от паничката, измива му се лицето и чак след това се хвърля пак на такова дръвче.
Може да урочасва само който е роден на „млад месец“, т.е. „месец, дето едва почва да се изпълва“.

№22
Бае се в стаята с огнището. Баячката сяда пред огъня и слага пред себе си предварително приготвената зелена пръстена паничка с вода от три „брода“. Придърпва си с машата три или пет въглена. Хваща първия и като го допира по три пъти на три места на паничката, казва:
Излизайте, уроци, излазайте, па вървете у пусти гори, дека петел не пее, дека кокошка не крека, дека манара не сече; па се фанете за суо дрво; па се угъргорете!
Ако е урочасан от мъж,
да му се пукне лево мъдо;
ако е от жена —
да й се пукне десна сиса;
ако е от мома —
да й слетй руса коса!
После въгленът се пуска във водата и се гледа — ако се върти наляво, значи човекът наистина е урочасан, ако се върти надясно — не е. Така се прави с всички приготвени въглени.
След това баячката взема китка „макавейски“ босилек, усукана с червен вълнен конец, топи я накръст във водата, като произнася същите думи и пръсва детето по челото с китката. Натрошава малко от босилека при въглените във водата и дава на урочасания да пийне от „баената“ вода от три места на паничката. Измива му и лицето с нея.

№23
Бае се с босилек, бран на Св. Макавей, и с въглени.
Най-напред се натрошава малко босилек в пръстена паничка с вода. До- като се троши, се казва:
Ако е урочасало от мъж, мъдо да му се пръсне; ако е урочасало от жена, сиса да й се пръсне; ако е урочасало от момиче, коса да му отпадне; ако е от момче, пачурка да му се пукне!
Черна крава черно теле отелила, сама го отелила, сама му уроци дала.
Да целйваш тая стена, да целйваш другата.
Какво се гледат стените,
пък инь ги нема нищо,
така и на Иван да му нема нищо.
Като свърши с думите, баячката гледа в паничката какво е станало с босилека — ако се е събрал на топче, значи детето е урочасано; ако се е пръснал по повърхността на водата, значи не е.
След това вади един въглен от огъня и като го нарича на името на урочасания, го пуска в паничката. После пуска последователно още три, пет или седем въглена, като на всеки произнася същите думи. Ако на думите „ако е урочасан от мъж“ въгленът се лепне за този на болния, значи от мъж е урочасан. Ако на думите „ако е урочасан от жена“, „ако е урочасан от момче“ или „ако е урочасан от момиче“ съответният въглен се залепи за този на болния, значи е урочасан съответно от жена, момче, момиче. Ако не е урочасан, „бега настрани“. Ако е много лошо урочасан, накрая всички въглени се събират на топка в средата, а ако не е въобще урочасан — се пръскат във всички посоки и кръжат по повърхността на водата. Ако никой не се залепва за въглена на болния — значи не е урочасан.
Уроците са много опасно нещо и затова, ако срещнеш на улицата човек с лош поглед, по-добре е да се върнеш. На самата баячка три деца й умрели по на годинка от уроци. Свекърва й имала много лош поглед и нямало какво да се направи.
Накрая баячката дава на урочасания да си пийне на три места от паничката и да си измие лицето.
Останалата вода с въглените и босилека ги изхвърля на „кръстак“ , защото там никой не стъпва — „да се не случи нещо на брата или стоката“.