Има ли Наследници на цар Иван Асен II в Европа?

Интересно къде са днес наследниците на могъщите български династии ?Какво се е случило с наследниците на великите царе от Династията Асеневци ?

Интересна информация ни дава Росица Йосифова във форума magelanci.com

„В последните три години съпругът ми Емил Йосифов и аз, Росица Йосифова, направихме поредица пътувания по следите на една от внучките на цар Иван Асен II – Евдокия Ласкарина Асенина. Обиколката включва следните държави: Унгария, България, Румъния, Турция, Гърция, Италия, Франция, Малта, Испания и Португалия.

Идеята на нашите посещения е документиране на обектите /крепости, замъци, дворци, вили, църкви, манастири, паметници, изображения, вещи и пр/, които са свързани с Евдокия, нейните предци и наследници. От това се получи един уникален културен маршрут, който е трудно да се опише кратичко, тъй като местата и личностите са твърде много. „

И така ето накратко каква интересна информация ни дава Росица Йосифова за наследниците на династията Асеневци в Европа.

 Хронологично означава да започнем от сватбата на Елена Асенина – дъщеря на Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна-Мария Арпад, и наследника на Никейската империя – Теодор II Ласкарис, син на Йоан Дука Ватаци. 

Уточнение: След превземането на Константинопол от кръстоносците от Четвъртия поход, Византия се „разцепва“ на три части – Никейска империя, Епирско деспотство и Трапезундска империя.

Сватбата на Елена Асенина и Теодор II Ласкарис е станала през 1235 г. в Лампсак – дн. Лапсеки. 

Това е и първият „обект“ от маршрута. Всеки, който е минавал на азиатския бряг, знае къде е Лапсеки – на Дарданелите.

Столицата на Никейската империя е Никея /дн. Изник в Турция/. Има основания обаче да се смята, че след 1222-25 г. императорският двор е пребивавал по-често на друго място – в Нимфея, дн. Кемалпаша в Турция /близо до Маниса и Измир/.

Голямата слава на Никея /Изник/ се дължи на факта, че два от най-важните за християнството църковни събора са се провели там – първият и седмият /втори Никейски, през 787 г./, чиято цел била окончателното заклеймяване на иконоборството. Вторият никейски събор се провел в църквата „Света София“. 

Елена Асенина ражда 5 дъщери и едно момче. Тя умира някъде към 1252 година.
Йоан Дука Ватаци построил манастир Сосандра в околностите на Магнезия /дн. Маниса/. Там бил погребан той, първата му съпруга, вероятно Елена Асенина, а през 1258 г. и синът му Теодор II Ласкарис. От този манастир нищо не е останало, дори точната му локализация все още е проблемна.

Евдокия Ласкарина
тя е внучка на Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна-Мария Арпад и дъщеря на Елена Асенина и
Теодор II Ласкарис . Евдокия е сестра на царица Ирина, чието изображение познаваме добре от стенописите в Боянската църква.

Ирина – най-голямата й сестра, става българска царица. Тя е омъжена за цар Константин Тих. Изобразена е в църквата в Бояна. Няма наследници.

Мария се омъжва за Никифор Комнин, сватбата била в Солун. Тя умира след година-две, а съпругъг й си взема нова жена.

След смъртта на бащата Теодор II Ласкарис през 1258 г. три от момичетата са все още неомъжени, а малкият син Йоан IV Ласкарис е едва осемгодишен. 

От този момент нататък в живота на Ласкаридите настъпва драматичен обрат, тъй като на сцената излиза Михаил Палеолог, който успява да се добере до регентство, после става съимператор на Йоан, а след превземането на Константинопол през 1261 г. се обявява за самостоятелен император. 

Йоан е на 11 години и е ослепен в черноморската крепост Шиле на 25.12.1261 г.

Йоан бил преместен в друга крепост, някои казват, че умрял на преклонна възраст в манастира св. Димитър в Константинопол.

Третата дъщеря на Елена и Теодор Ласкарис – Теодора, била омъжена от Михаил Палеолог за френски рицар в Морея /дн. Пелопонес/. Най-малката, неизвестна по име сестра, била дадена за съпруга на Яков Светослав. Тяхната наследница според проф. П. Павлов е липсващото звено между Асеневци и Тертеровци.

Евдокия била омъжена за граф Гулиелмо Пиетро I от Вентимиля. Сватбата се празнувала в Константинопол.
Евдокия и Гулиелмо Пиетро имат 7 деца – четири момичета и три момчета. Ватаца е вероятно третата дъщеря. 
За всяка една от тях ще разкажа по нещичко. Синовете й са трима – Джовани, Джакомо и Ото /Отоне/. 

ГУЛИЕЛМО ПИЕТРО I от ВЕНТИМИЛЯ

Гулиелмо Пиетро е граф от Вентимиля. Градът Вентимиля се намира на границата между Италия и Франция. Някъде към 1258 г. графството вече е погълнато от Генуа, т.е. вентимилци стават васали на големите търговци.

Узурпаторът на никейския/византийския трон Михаил VIII Палеолог сключва договор с Генуа, за да получи помощта й в отвоюването на Константинопол от кръстоносците. Договорът е сключен в Нимфея /Кемалпаша/ през пролетта на 1261 г. и обещава на генуезците множество търговски блага, вкл. да изместят венецианците – вечните врагове, от позициите им в империята. Сред многото точки на договора има такива, според които генуезците ще си върнат бившите собствености в Константинопол, ще имат църква, дворец, къщи, гробища и пр. в Солун, в Касандра, в Смирна /Измир/, дн. Едремит, Крит, Хиос, Лесбос… ; Срещу придобивките Генуа трябвало да помогне с 50 галери в борбата срещу латините.

Граф Гулиелмо Пиетро от Вентимиля, бидейки васал на Генуа, се появява в Никея /или Константинопол/ именно в контекста на въпросния договор. 

Константинопол е превзет на 25 юли 1261 г. едва ли не „случайно“. Генуезците така и не се включили активно в борбата, но през следващите десетилетия си консумирали всички точки от нимфейския договор до последно.

Сватбата на Евдокия и Гулиелмо станала на 25 или 28 юли 1261 г. Няма обаче подробности къде точно се е случило това, затова ще „прескочим“ Константинопол на този етап.

Някъде към края на 1262 г. или началото на 1263 г. тя е изпроводена със съпруга си към Генуа. Зестрата й била 25 000 перпери, богати дарове и правото да използва двуглавия орел като „подпис“ за произход и величие.

Евдокия Ласкарина Асенина в Арагон

В края на 70-те години на XIII век Евдокия/внучка на Иван Асен
II / се установява в Арагон /дн. Испания/ с четирите си дъщери. Три от тях се задомяват подобаващо в Арагон, а Ватаца Ласкарис – вероятно най-малката дъщеря/пра-внучка на
Иван Асен
II / , заминава за Португалия като придружителка на Исабел Арагонска, която се омъжва за крал Динис.

Първият документиран имот, който Евдокия придобива в дн. Испания е във Валенсия. Близо 30 години тя е сред примите в дипломацията на трима арагонски крале и получава имоти и ренти в Хатива, Барселона, Уеска и др. 

Едно от най-емблематичните места, свързани с нейното име, е крепостта в Хатива, известна още от времето на Ханибал.

По време на посещението ни в Хатива през 2015 г. все още нямах информация за точното място, където Евдокия е живяла. И така пропуснахме да посетим… един страхотен хотел в подножието на крепостта. Историята на постройката може да се проследи чрез сайта, но най-важното е, че името Евдокия Ласкарина е вписано в тази история:

 http://mont-sant.com/en/?fluxus_portfolio=palacio-realthe royal palace

When King James I of Aragon conquered Xàtiva in the 13th century, the Montsant became the town’s royal palace, both for James himself and for his successors Peter II, Alphonse II and James II. It also served for several years as the palatine residence of the exiled Princess Eudoxia Laskarina of Byzantium. The large Aljibe reservoir, which was built during this first Christian period, still survives…

Позволявам си да насоча вниманието ви към този „обект“, защото някой от вас, драги любопитни пътешественици, може да реши да се отбие там, да направи някоя и друга снимка и да сподели небрежно пред управителя на хотела, че принцеса Евдокия НИ Е ВНУЧКА… /Майтап/.

Ако все пак ще търсим най-яркото доказателство за величието и мощта на Евдокия в Арагон, то трябва да отдадем почит на построения от нея в Montblanc манастир „Богородица от Планината“ (Mare de Déu de la Serra). 

Манастирът е построен пред 1296 г., посветен е на ордена на Бедните Клариси /женски францискански орден/; бил е вторият по величие и слава след този в Монсерат и шестият най-стар в Каталония. През 1906 г. неизвестни дарители от САЩ заплащат крупна сума за короноване на Мадоната от манастира. Как и защо католиците короноват Мадоната и Младенеца е дълга тема, важното в случая е, че Мадоната от Монблан е шестата в Испания след тези в Монсерат, Барселона, Тарагона, Севиля, Сарагоса.

В Испания Евдокия Ласкарис е позната и като Ирина /Ирене/ Ласкарис. Върху надписите в Монблан са записани и двете имена.

Евдокия умира в Сарагоса през 1309 или 1311 г. Погребана е в Доминиканския манастир. За съжаление нищо не е запазено от тленните останки на аристократите, които били погребани там. В момента част от сградата е управление на околната среда и водите; на гърба й се намира института Луис Бунюел, малка църква и болница с дирекция за подпомагане на социално слаби и възрастни хора. Пак в този манастир е била погребана и една от дъщерите на Евдокия.

В Барселона са погребани една от дъщерите и една от внучките на нашата принцеса. Интересно е обаче, че Евдокия е получавала ренти от евреите в Барселона, които по онова време са населявали сегашния Бари Готик /готическия квартал на града/. Следвайки кралския двор, който не е имал постоянна резиденция, Евдокия е живяла в барселонския кралски дворец, както и във вилите на един от зетьовете си – Montcada.

През 1263 г., когато Евдокия идва тук със съпруга си, Вентимилското графство е във „фалит“. От една страна Генуа го поглъща на малки и по-големи хапки, от друга страна го притиска Прованс в лицето на Карл Анжуйски. Графството се разцепва на 3 части: марсилски клон, сицилиански клон /вентимилци стават господари на Джеречи и Чефалу в Сицилия/ и клон в Тенда/Танд (фр.) (Tende), който се обособява като Ласкарис от Вентимиля, а по-късно Ласкарис от Тенда.

Евдокия ражда децата си във Вентимиля /или поне повечето от тях/.

Вентимиля е първото място от обиколката ни, където виждаме писмен знак „ЛАСКАРИС“.
Това е името на улицата, която ще забележите от дясно на катедралата.

Един от синовете на Евдокия и Гулиелмо Пиетро – Ото или Отоне Ласкарис, става епископ на Вентимиля през XIV век.

В края на 60-те години на XIII век семейството се премества в своята столица в изгнание – Тенда (Tende, фр.) – в средата на пътя на солта, който свързва Ница и Вентимиля с Торино. Тук през 1270 г. на събрание на властните мъже е представен за първи път бъдещият господар на Тенда – Джовани I Ласкарис от Вентимиля. Той е най-големият син на Евдокия, а през 1270 г. е на 6-7 години. Джовани (Йоан/Иван) приема името на майка си – Ласкарис. На него и на неговото поколение се дължи славата на този род през вековете.

В Старата катедрала в Коимбра/Португалия е саркофагът на правнучката на цар Иван Асен II – Дона Ватаца Ласкарис!

Намира се в дъното на левия страничен кораб, близо до олтара на църквата. Ватаца /кръстена на другия си дядо – император Йоан Дука Ватаци/ е ЕДИНСТВЕНАТА ЖЕНА, погребана в тази катедрала, която има символно значение за португалската държавност. Саркофагът й е украсен с двуглави орли, а гисанът й /скулптура на починалия в легнало положение/ е сред най-изучаваните паметници на португалското готическо изкуство.

Ватаца е придворна дама на светата кралица Исабел Арагонска и пристига в Португалия през 1282 г., когато Исабел се омъжва за крал Динис. Впоследствие е педагог и политически съветник на дъщеря им Констанс, която пък става кралица на Кастилия.

Последните десетилетия от живота си Ватаца прекарва в Португалия, където създава свой малък двор в долината на Урике. В Синиш е издигната чешма-мемориал на мястото на църква, построена от нея под името Nossa Senhora das Salvas. Сега там е църквата на Васко да Гама, построена именно върху Ватацината църква с леко променено име: Nossa Senhora das Salas 

Погребана е в Коимбра, където в последните години от живота си споделя компанията на кралица Исабел. Двете благородни дами живеят в покоите на кралицата в Стария манастир на Бедните Клариси /женски францискански орден/. Умират в една и съща година – 1336 г. Ватаца избира да бъде погребана в Старата катедрала в Коимбра. Света Исабел е погребана в Стария манастир на Кларисите, а след канонизирането й е преместена в Новия манастир на Кларисите. И двата манастира са от другата страна на реката Мондугу – срещу Медината /стария град/. Старият манастир е музей, а в новия ще се натъкнете на нечувано богатство – като за светица…

За тези, на които тази история ще се стори любопитна, Ватаца Ласкарис е една от дъщерите на Евдокия Ласкарина Асенина – дъщеря на Елена Асенина и Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна-Мария Арпад. Евдокия е сестра на царица Ирина, чието изображение познаваме добре от стенописите в Боянската църква.

Между другото, същата тази Ватаца Ласкарис през 1311 г. купува града Уелва в дн. Испания заедно с крепостта, но след няколко години го продава на Севиля.

Притежавала е имоти в Гимараеш, Сантарем, Лисабон и пр.

Но саркофагът й в Коимбра удря рекорда и всъщност се явява единственият запазен гроб на византийската императорска фамилия Ласкарис /поне до началото на XV/ век, а нищо чудно да е единствен оцелял и познат и за фамилията Асеневци.

БЕАТРИЧЕ ДИ ТЕНДА – ДУКЕСА НА МИЛАНО

Беатриче ди Тенда!

Катерина Беатриче Ласкарис от Вентимиля, наследница на графовете от Тенда, графиня на Биандрате, господарка на Новара, Александрия, Верчели, Тортона и Лаго Маджоре (1403-1412); дукеса на Милано (1412-1418).

(Caterina Beatrice Lascaris di Ventimiglia, dei conti di Tenda, contessa di Biandrate, signora di Novara, Alessandria, Vercelli, Tortona e Lago Maggiore (1403-1412); duchessa di Milano (1412-1418)).

изт. https://en.wikipedia.org/wiki/Beatrice_Lascaris_di_Tenda

Една от най-известните наследници на Евдокия Ласкарина Асенина е Беатриче ди Тенда. Беатриче става известна поради две основни причини: 1/ Тя е дукеса на Милано като съпруга на Филипо Мария Висконти и 2/ Обвинена от съпруга си за прелюбодейство, тя е осъдена, измъчвана и обезглавена по негова заповед в двореца Бинаско /южно от Милано/.

Историята на кратко.

Беатриче е родена във фамилния замък на Ласкарите в Тенда (Теnde, сега във Франция) през 1372 г. Омъжва се за кондотиера Фачино Кане, който по онова време брани интересите на миланската династия Висконти. Беатриче – луда глава и отлична ездачка, е спътница на съпруга си в лютите битки, породени от постоянните междуособици между италианските държавици в Ломбардия и Пиемонт. Разказват, че 10 000-та армия на Фачино Кане треперела пред вида на строгата господарка. Фачино и Беатриче се превръщат в действителни господари на Милано, доходите и имотите им се увеличават постоянно. През 1412 г. Фачино е убит и погребан в Павия, а Беатриче се омъжва за Филипо Мария Висконти – по-млад с около 20 години от нея. Паричната зестра, която тя донася на Висконти надхвърля 400 000 дуката, а към това са добавени градове, крепости, имения и пр. Ясно е, че за Филипо Висконти този брак е по сметка. Ясно е, че той не таи нежни чувства към съпругата си, която прекарва по-голямата част от времето си в замъка в Бинаско. Филипо Мария Висконти обича само една жена – любовницата си Аньезе дел Майно, от която има дъщеря – Бианка Мария Висконти.

Докато Филипо и Аньезе палуват, Беатриче прекарва времето си в компанията на млад трубадур от родната Вентимиля. Филипо Висконти намира в това приятелство повод за обвинение в прелюбодейство срещу съпругата си. Унизително измъчвана по най-жесток начин, Беатриче и младият трубадур са обезглавени в двора на замъка Бинаско, а по-късно заровени в обща яма.

Тази история привлича вниманието на писатели, поети и композитори. Белини пише опера „Беатриче ди Тенда”, а любопитното е, че ролята на Беатриче е изпълнявана и от Райна Кабаиванска.
След смъртта на Беатриче замъкът в Абиатеграсо се превръща в място за живеене на любовниците на Висконти и Сфорца.

Дъщерята на Филипо Висконти и Аньезе израства в Абиатеграсо. Бианка Мария Висконти се омъжва за Франческо I Сфорца, с което се поставя началото на траен съюз, към който ще се присъедини и фамилията Боромео. Така Висконти-Сфорца-Боромео се оказват в центъра на властта в северна Италия. Който е посещавал Боромеовите острови в Лаго Маджоре, не може да не е забелязал Боромеовите кръгове върху герба им. Те изобразяват именно силата на съюзите между тези три фамилии.

Бианка получава града Кремона като сватбен подарък. Тук се състояла свотбата й. Пак тук тя издъхнала – вероятно отровена от един от синовете си.

Сред наследниците на Бианка Мария Висконти са Мария Медичи и Диана – Уелската принцеса.

Докато следвахме Беатриче ди Тенда, открихме множество архитектурни и природни красоти на Ломбардия и Пиемонт.

Бинаско, Абиатеграсо, Верчели, Александрия, Павия, Тортона, Големият /Милански/ канал… – близо до Милано, прекрасно.

Изкусително е да добавя тук и приказката за Лаго Маджоре, чиято господарка за кратко е била Беатриче. С Лаго Маджоре и фамилията Боромео според някои /преди всичко италиански/ източници е свързана сестра на Беатриче – Талда ди Тенда. Дали е така, не е напълно сигурно, макар историците на фамилията Боромео да подчертават родствената връзка между Беатриче и Талда.

Дори и това сестринство да не отговаря на историческата истина, достатъчно е, драги пътешественици, че когато сме в Милано, по бреговете на Лаго Маджоре или другаде в изброените места в северна Италия, можем да подхвърлим на спътника си: „Хайде да пообиколим имотите на НАШИТЕ внучки“.

Защото, нека припомня отново, Беатриче Ласкарис ди Тенда, дукеса на Милано, съпруга на Филипо Мария Висконти, е правнучка на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина, т.е. е наследница на българския цар Иван Асен II.

Тенда (Теnde) е ключовото място, от което кръвта на цар Иван Асен II преминава по направлението Фердинанд.
В резюме: Анна Ласкарис от Тенда се намира някъде по средата между Иван Асен II и Фердинанд.
От Анна Ласкарис (последната с това име от Тенда) и Рене Савойски Копелето се появяват чудни дъщери и синове. Една от тях – Мадлен, се омъжва за херцог Ан Монморанси. После наследниците им „преливат“ в Бурбон и Конде и така до крал Луи Филип – бащата на Клементина Орлеанска.
Клементина – майката на Фердинанд и самия Фердинанд .
Разбира се в кралската/царската кръв са се влели още множество благородни потоци, така че всяко откритие на сватби/връзки/законни и извънбрачни деца в средите на европейския елит са повече от естествени.

Един от пра-, правнуците на Евдокия, респективно на цар Иван Асен II, е Джовани Паоло Ласкарис де Кастелар (на френски Jean-Paul de Lascaris-Castellar )- 57-и Велик Магистър на ордена на св. Йоан, познат като Малтийски орден (пълно име: „Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта „).

източник :https://magelanci.com/forums/topic/6434-наследници-на-цар-иван-асен-ii-в-европа-културни-маршрути/

https://www.facebook.com/Да-последваш-тюлена-монах-Пътеписи-от-Средиземноморието-Росица-Йосифова-707801392576380/“

Космогенезис на Древните Българи

Структуриране на водата и връзката с Космоса

Звездата на Мага- Седмолъчната Розета от Плиска

Спящият Маг Радомир

Портрет по Снимка за Подарък