Поливане-Стара Българска Магия
За поливането. Туй поливане се появява от най-различни работи. Има, първото нещо, което е, помия изливаме тука-таме и като мине нощно времи през него, може и удар да получи.
Ний казвами: „Алосал са.“ Пък другите казват: „Удар получил.“ Пък бабите казваа: „Минал през лошао място, алосал са, парализирал са.“ И пепел, и помия не бива да се хвърля тука-таме, да е на еднъ странъ, дето ни съ гази. И друго нещо — едно времи жените раждаа много деца. Някой път сами са решавали да абортират. И заравяли ги там е-е под плета, уж настрана, ама той плет пъртен, той изгнива. Мой да мине и десет години,
ама се пак колко и да е, душичка е, там де, може да е толкоз така (показва ми с пръсти), ама — душа. И през него място кат са мине и то не е хубао, и то не е хубаво.
Него лекувам тъй: събирам си билки, иднътъ са казва дилянка, ид- нътъ съ казва пчелник, иднътъ са казвъ срещищи, и от щъркел от гняздото, там малко клечки ли, сламки ли и от лястовичка гняздо. И тез пет работи слагам ги у котела. Само у сряда и у събота поливам. У събота кат ша поливам, от свечера си напраа вудътъ, у петък вечерта а напраам, турям я, сварявам я у един котел. (А водата откъде я взимаш?) От чешмата. Слагам я сред двора, запалям огъня, сварявам тез билки, от щъркел от гняздото клечки и от лястовичка гняздо — пръст, перца, там, дето й вила гняздото, има и клечки, има и перца, има и кал, и трите билки, от щъркела две-три клечки, и те там, сварявам ги, снема ги. Вечерта, кат са мръква вечи,кат са прибирам, слагам котела там е-е на звездите, на ачиклък:
Синките звезди да ядат и да пият,
„Иванкината „звезда не да яде, не да пие;
да ходи, да търси, на „Иванка „цяр да намери.
Седи котела там. Сутринта, кат стана ощи, прецеждам я, то има листен- ца, боклучета, прецеждам я там. Кат дойди болното, слагам най-напред на земята един найлон, да ни капи тука така, в стаята. Водътъ я слагам да са стопля колкото трябва. Болното са съблича, клеква у коритото, тъй ше клекни (показва как) с гърба към вратата и да гледа към печката и с канчето изливам ей тъй, туй. канчи й затуй (показва кое е канчето). Вземам от котела, котела тука на идна книга сложен да н’черни, да н’цапа, вземам сега идно канчи — от главътъ ду у долу. Вземам второ канче — от туй рамо до онуй, на гърба, накръст. Друго канче взимам — плесвам му сърцето тъй, на коленете наливам. После прегъни си ръкътъ тъй, наливам тука на рамото да тече от лакътя, умива си очите с другата ръка, сетне слага другата ръка и от тука тече пак, близне си, тътне си, тя не е лошава вода, каквото има отвътре, и то да са махни. И носи си идна чиста кърпа, кърпа ли ши и, пишкир ли ши и, чиста, неупотребявана. Постелям го там до коритото, кат излези от коритото, да стъпи на чисто. И си донясва чисто комбинезонче, чисто пликче, обличе ги. Тез, дет ги събличе отгоре си, кат си иди, с мъничко студена вода без сапун ше ги прекара през студената вода и ше ги тури да изсъхнат и като изсъхнат, може да ги пере сетне. И идна седмица няма да са къпи, аз докат ни свърша — у сряда, у събота и пак у сряда — за пет-шест дена няма да са изцапа толкоз, със сапун няма да са мий. И три пъти поливам ей тъй — да кажем сега у събота, сетне у сряда и сетне пак у събота. Или пък почваоми от сряда, събота и другата сряда, тъй наред-наред. Тъй поливам. А вудътъ изливам на идно място, дет ни са гази, да ни съ минава през нея вудъ, тя не е убава вудъ, като стъпи там, и са получава какот не трябва. (Аз сега, ако стъпя в тази вода, ще хвана ли тази болест?) Охо-охо, става, майка, болката отива на тебе. И зарад туй, там не се оди. (А думаш ли му нещо, като го изливаш?) Същите думи. (Кои същите?)
Полйвки ако има на Иванка,
да излези на кърпата,
чи я ударило у глъвъ, у крака,
у сърце, у снъгъ,
да го избаим, да го измерим,
да го изпроодим у пуста горь,
по студени ги камъне,
по гнйлити чукани, по зеленити дървета, дето хората не одят, дето агънца не блеят, дето стйчкити ни фъркат.
Да са разпилей,
като прах и пепел да стани.
И кат свършвам пак, кат са обличе, идна сламка — полвйната зад мойта глъвъ, полвйната зад неговата, поутрййми челуту — наплюнча си пръста, нап- раам идно кръстче тука на челото натъй-натъй и през гърдите също натъй-на- тъй. (А сламката откъде я взимаш?) Ей там имам идно пликчи, там слагам. Чи де шъ ида да търся тука. Тя, жината, седи тука, аз шъ идъ да търся сламки. Слагам си ги у идин плик. Кат са свършат — пак. И восъка кат лея, пропуснах да кажа, едно парцалче вземам, имам нарязани парцалчета тука (изважда друго пликче да ми покаже), тука тъй нарязвам, имам един дрипав комбинезон, и като излея восъка вече третия път, докато й топъл восъка, напраам иднъ свещника, ей така (показва как я прави от парцалчето и восъка), запалям я тука да изгори първия път и втория път. Третия път кат лея, напраям две свещички — иднътъ тука изгаря, иднътъ зимат у тях. Ши я тури под глъвътъ си, сабале кат стани, ши я запали, да изгори за Иванкиното здрави. Тъй. (А тази, която остава тука?) Запалям я ощи докату й тука тъй. Най-напред нея запалям, тя да гори, аз шъ умия ръцете тука, коленете, сърцето… да пие малко, а тя през туй време си гори, свещичката догаря.
Изгаряне на Проблеми-Магическа Техника
Баене против Уроки -23 магически ритуала
Огледалото като Магически Предмет
Разобличение в Инстаграм- Как красавиците изглеждат без филтри
Последни коментари