Какво ни Готви СЗО

Spread the love

Навремето бях чела някъде, че в зората на животновъдството хората опитомявали дивите коне така: избирали поляна, на която конете обикновено се събират да пасат и издигали ограда от едната ѝ страна. След известно време заграждали втората страна и оставяли храна в близост. Конете били подозрителни за ден-два, но после свиквали с храната. И с оградата. По-късно ограда се появявала и от третата страна на поляната, а накрая и от последната. Оставяли само една малка врата, която да ги води към храната. Животните влизали и излизали през вратата, и били така доволни от храната, която ги чакала там наготово, че даже не забелязвали постепенната поява на оградата. Докато най-подир вратата не се затваряла зад гърба им и достъпът до храна и свобода вече не бил по тяхна воля. Дали е било така или не е било аз не знам, обаче стане ли въпрос за световни организации и съюзи, винаги се сещам за тая история.

Откак се помня, все някой покрай мен ми обещава надеждна защита, пряк път, готови пари или бърза храна, и ако случайно взема, че се вържа на рекламата, след известно време осъмвам оградена. Европейският съюз е пример за горното и макар лично аз да съм се възползвала от предимствата му на 100%, продължавам да го смятам за зловредно образувание. Същото мисля за Обединените нации, Световната здравна организация, Световната банка и други подобни международни средства за заграждане. Не съм сигурна, но ми се струва, че в момента се намираме на етапа на четвъртата стена и малката вратичка предстои да се затвори, слагайки край (поне частичен) на онова, което преди години беше продадено под звучния девиз “свободно движение на стоки и хора”. Свободно до момента, в който вече не е свободно, понеже никой нищо не прави даром и всеки лукс трябва да се заплати. Сега, след като почти всички хора на планетата са прошнуровани и пронумеровани, иде ред да бъдат не само хранени, но и лекувани наготово. Всеки знае, че опитомените животни са големи щастливци – седят на топло, ни вятър ги духа, ни дъжд ги вали. Даже ги и кастрират, че да не се мъчат с природните си дадености. Напълно в духа на официалния девиз на ООН и СЗО за 2022 – “Здраве за всички”.⏺ Между 22 и 28.05.2022 (следващата седмица) в Двореца на нациите в Женева ще се проведе 75-та Световна здравна асамблея. Най-важните теми за обсъждане ще бъдат (цитирам):- Спешна парадигма за превенция на заразните болести и промотиране на концепцията “Здраве за всички”. – Радикално преориентиране на здравните системи в посока на първичната медицинска помощ като единствен и най-добър избор за постигане на универсална здравна грижа. – Нова архитектура за готовност, реакция и устойчивост при спешни здравни ситуации: 10 предложения за по-безопасен свят.- Поведенчески науки за по-добро здраве- Инвестиции в усточойчиво финнасирана СЗО.На тази асамблея ще присъстват делегации на всички държави-членки, обикновено предвождани от здравните министри. Кои точно ще бъдат членовете на българската делегация не успях да разбера, но здравен министър на България в момента е проф. Асена Сербезова. Тази госпожа професор не е лекар и не е практикувала медицина, но той и директорът на Световната здравна организация не е стъпвал в докторски университет или болница, та всичко е наред. Здравните министри трябва да са мениджъри, а не лекари. Г-жа Сербезова (р.1973) е специалист по здравна политика, фармакоикономика и обществено здраве, което е точната квалификация за посредник във фармацевтичните дела и договорите с неправителствени организации. Именно на проф. Асена Сербезова България дължи вече подписаното в Копенхаген (на 07.03.2022) двугодишно споразумение със СЗО, чиято цел е да се “съсредоточи върху универсалната здравна грижа и по-надеждната защита на хората при пандемии и спешни здравни ситуации”. По време на подписването на това споразумение, г-жа Сербезова и г-н Ханс Клуге (ръководител на СЗО за Европа) са обсъдили множество наболели въпроси като например “мигрантската криза, грипната пандемия и предизвикателствата пред здравните системи”, а накрая г-н Клуге е връчил награда на българския здравен лидер и медиците на България, по случай тяхната всеотдайност и жертвоготовност по време на борбата за националното здраве. ⏺ Така подписаното споразумение (в унисон с много други подписани по същото време споразумения по света) е част от план-програмата на Световната здравна асамблея, която на 01.12.2021 „постигна съгласие за започване на преговори по споразумение за борба с пандемиите”. На този паметен ден представители на членуващите в СЗО 193 държави единодушно се съгласиха да стартират “процеса на изготвяне и договаряне на конвенция, споразумение или друг международен инструмент в рамките на Устава на СЗО за засилване на превенцията, готовността и реакцията при пандемии”. ⏺ Точно тази хипотетична “конвенция или друг международен инструмент” предстои да бъде обсъждана следващата седмица в Женева и после през октомври 2022, по време на Световната здравна среща (3 дни, 100+ нации, 400+ говорители, 6000 участници), чиито главни теми ще са следните:- Инвестиции за здраве и благополучие- Климатичната промяна и здравето на планетата- Готовност за пандемии- Дигитална трансформация на здравето- Устойчивост и справедливост на здравните системи- Глобално здраве за мирСпоред сайта на Европейския съюз (и други съюзни сайтове), за целите на бъдещото глобално споразумение за универсално здраве под егидата на СЗО е създаден междуправителствен орган за преговори, който работи по следния график: 1) Първо заседание най-късно до 1 март 2022 г. (за договаряне на начините на работа и сроковете);2) Второ заседание най-късно до 1 август 2022 г. (за обсъждане на напредъка по работния проект);3) Съставяне на доклад за напредъка и обсъждането му по време на 76-ата Световна здравна асамблея през 2023 г. 4)Приемане на инструмента до 2024 г.⏺ Ето как ЕС обяснява нуждата от подобен световен здравен договор: “… Едно споразумение [правно обвързващo съгласно международното право] относно превенцията, готовността и реакцията при пандемии, прието в рамките на СЗО, ще даде възможност на държавите по света да укрепят капацитета и устойчивостта в случай на бъдещи пандемии в национален, регионален и световен план”. Според Шарл Мишел, председател на ЕС, ние “трябва да създадем среда, в която всеки учен, всеки здравен работник и всяко правителство могат да се обединят за обща кауза. Да работим заедно за намирането на нови решения, за да защитим това, което е най-ценно – нашето здраве и нашият живот”.⏺ Още преди година СЗО излезе със “съвместен призив за международен договор за пандемиите” и заяви, че “ще има и други пандемии, други сериозни извънредни ситуации, свързани със здравето. Въпросът е не дали, а кога. Заедно трябва да сме по-добре подготвени да предвиждаме, предотвратяваме, откриваме, оценяваме и реагираме ефективно на пандемии по силно координиран начин. За тази цел считаме, че държавите следва да работят заедно за нов международен договор за готовност и реакция при пандемии”.Бъдещото пандемично споразумение се основава на няколко вече приети конвенции, договори, клаузи и прочее бюрокрации, простиращи се назад във времето, и представлява в същността си промяна и допълнение на международните здравни регулации на СЗО, предложени за обсъждане от администрацията на Байдън като “Provisional agenda item 16.2”. Да се избегнат или елиминират вече подписаните договори със спонсорираните от частни лица международни структури е изключително трудно, може би невъзможно, но е възможно неподписването на нови. Всяка държава, чийто здравен министър (или друг недемократично избран представител) сложи подписа си върху новото Пандемично споразумение, официално ще се съгласи на следното:➡️ СЗО има право да обявява пандемия по всяко време и във всяка държава, без да се консултира с определени здравни власти или властите на държавата, нарочена за пандемична;➡️ СЗО има право да обявява пандемия възоснова личното мнение на генералния си директор, при вече съществуваща или при потенциална опасност;➡️ По време на обявената от СЗО пандемия клаузите за правата на човека отпадат и синдикалните права драстично се ограничават;➡️ Неправителствените организации получават право да действат наравно с държавните органи (или да ги надскачат) при прилагането на международно приетите мерки за борба със здравната заплаха; ➡️ Търсенето и приемането на външна помощ за справяне с пандемията са задължителни;➡️ Законите, които засягат здравето на народа, трябва задължително да се хармонизират с международните задължения за отговор на съществуващи и възникващи заплахи, вместо с националните интереси и ценности.Това на практика представлява един расов Троянски кон пред вратата на 193 държави (или 99.44% от световното население), чрез който техните граждани легално могат да бъдат опитомени и заградени в частен медицински обор. Единствен начин да се противостои на тази бюрократична война е с качествена бюрокрация, което ще рече дела, искове и заявления всякакви, включително по силата на Закона за свободен достъп до информация. (Петициите не вършат никаква работа). Доколкото ми е известно, единствената систематизирана форма на такова противодействие в България в момента е от страна на организацията БАДЖ (Юридически корпус за съпротива срещу беззаконието на укази, заповеди и наредби и самоуправството на институциите срещу населението). –––❗️Ако някой се нуждае от повече подробности за БАДЖ или въобще горенаписаното, моля да се информира в интернет. Аз споделям част от това, което знам, без претенции за изчерпателност или меродавност. Също така предпочитам да държа страницата си свободна от линкове, препоръки и реклами на каквито и да било организации.

Aвтор: Сетая Брат

Източник: Фейсбук


Spread the love

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.