Баене за Болни Очи и за Наметки

by SAMARA · май 29, 2019

Spread the love

Баене за Болни Очи

баене за болни очи

Когато някой го заболят очите, трябва да намери човек, който се казва Стоян (за мъж) или Стояна (за жена). Тя или той си порязват средния пръст на лявата ръка и му капват малко кръв в окото. Не се говори. От този ден му става побратим или съответно посестрима и излекуваният всяка година на Коледа и на Великден трябва да носи дар.

*****
Сутрин преди слънце са отива на реката. И са изправям срещу слънцето от дясната страна на реката. Вземам тревичка, която се люлее в реката, откъсвам от нея. И тоз, когото водя да му бая, почвам с тревата — търкам очите му и казвам:
Запалили са царюви двори и царюви порти.
Нищо ги не е угасило.
Угасило ги зелена трева и студена вода.
Казвам го три пъти и хвърлям тревичката. Прави са три сутрини.

баене за наметки

Баене за Наметки

Бая и за наметки, така някой окото го заболи, и за уроки, и за уплаха бая, за сичко. Някой така наметка кат са фане или кат урчаса и дойде да му бая. (Ще ми кажеш ли как баеш за наметки?) О, нека ти кажа как, ма няма да го запов- ниш. Ше ги кажа. Така:
Засекоа зелен явор, заградил бистра вода.
Форкнало треска, удари Ива в окото.
Тя си рукна, заплака.
— Недей плачи, недей цвили, яз имам троица братя с три ножлета — златени и сребрени; един жилите реже, един кръвта ближе, един човеко чува.
Да се разнесе по върше и по коренье, по друмища, по патища, по гора, зеленйща.
Къде не мисли, на нам да отиде!
Ей така. И накрая дуаш — три пътьи към окото.
С ръка маха лекичко пред окото, докато говори и не държи никакъв предмет.

Наметка се метна, удари Ива у окото.
Ива викна, цвйлна, заплака.
— Не плачи си, не цвили си.
Ние сме тройца бракя.
Ше земеме три ножлета златени, три ножлета сребрени.
Ше пресечем зелен явор.
Едиио човечеца чува, едино жйлиците реже, едино кръвчйцата ближе.
По коня, по гриве, по коня, но копита, по друмища, но патища, по гора Гаралейска.
Къде не мислило, натам заминало.
Повтаря се три пъти, като се духва лекичко към окото и се маха с ръка пред него.
Наметка се метна,
Ива си удари в очите.
Тя си рукна, та си цвйлна.
— Не плачи си, не цвили си.
Ние сме троица бракя.
Ше земеме три ножлета златени, три ножлета сребрени.
Ше пресечем зелен явор.
Едино човечеца чува, едино жнлйците реже, едино кръвчйцата ближе.
По коня, по грйве, по коня, по копита, по друмища, по патища, по гора Гаралейска.
Къде не мислйло,
натам заминйло.
С едно ножче от домакинството се бае. Баячката и болната жена седят една срещу друга. Баячката размахва ножчето срещу очите на болната наляво- надясно, все едно че реже „наметката“. Това е ножчето, с което баячката си реже хляба. „Се едно, че е златно тва ножче. То окото му кръвясало и ако не се бае, оно отиде навътре към човечецо (зеницата) и става лошо. Мене мойта майка така ми е казвала и аз от нея съм се научила. Пък нашта баба не знам откъде знае.“
После баячката ми разказа как една лекарка била излекувана от майка й и после лекарката поискала да си запише баянето, за да може и тя също да лекува
очите.

Баене за Наметка 2

За наметка знам да ба. Тя кат дойде наметката, те очите чуркат солзи, глождят, сърбят, чуркат солзи. И ше го забаш.
От сичкото сърце ше баш. И турце, и бугаре, и цигане, и помаце — със сичко сърце ше лекуваш. Тъй са ма учили и аз тъй ти казвам, да знайш.
Кат ше дойде, дет го болят очите, ше ба и ше й дууна у устата (духа). Ше ба и ше й дууна към ньег (духа). Па ше ба и па ше дууна (духа). (А в ръцете си държиш ли нещо?) Не. Ама у една паничка ше туриш вода — от девет места ше я сбереш. И червен конец ше спуснеш у водата. И ше го забаш:
Биссмилей Ибрахим!
Търнава Хата на вода да иде, фбркнало треска в окото.
Рукнава Хата, заплакава.
Мблчи, сестро, не плачи!
Ние сме три брйта, три брата и три сестри.
Ше земеме три калъча, три калъча и три пушки.
Ше идеме в елова гора, ше отсечеме въровете, въровете и коренете.
Белкото си белко, чоранкото да са очисти!
И ше земеш пепелец, да го забаш, който дойде, да му забаш очите с ньег. И ше речеш ей тъй на (наплюнчи си десния показалец):
Пепель на език, мир на сърце!
Запиши го тука тъй. И па ше речеш тъй. (На неговия език ли да го сложа?) На когот ше забаш (започваш да баеш), когот ше забаш за очите, нему ше туриш на устата и ше речеш:
Пепель на език, мир на сърце!
На ньег ше туриш. Заповни ли? Три пъти требва да му туриш пепелеца. Ко щеш, запиши го и ньег’ тука (сочи касетофона). И после ше речеш тъй към ньег (духва към лицето му). Ше дуунеш тъй. После ше пйвне от таа вода, ше се умие и дето остане у шишето, ше туриш да му дадеш. Ше си я носи с ньег’. Утринта па да пийне и да са умие. Ко не мой да са опрай от еднаж, ше дойде па и второ. Па мой да дой, та до три пътье. И като му баш, веке нема да му глождят очите, нема да делят веке солзи.