Митът „Славяни“
Титулната страница на книгата от която потегля митът, наречен “ славяни“ във вид на панславистка доктрина за имперско приобщаване на народи и култури, резидираща по настоящем в „третият Рим“ Mосква.
Иронично е че авторът Мавро Орбини членува в най- старият католически монашески орден, верните писари на Ватикана – бенедиктинците. Иронично е че авторите на панславистката доктрина за имперско и културологично приобщаване и асимилиране се намират в Рим, Ватикана и са католическите кардинали на папата, търсещи в края на 16-ти и началото на 17-ти век пътища за експанзия на католицизма и свещенната римска империя на изток за сметка на османците, руснаците и Жечпосполита. Трябва да мине повече от век, за да може московската империя( отново под влиянието на западни мислители и стратези) да си присвои този проект и да го прекрои под своите имперски интереси за сметка на неговите оригинални автори. ТАзи титулна страница крие много ключове, особено при точен превод и възможност да се четат и вкодирани послания. КАто за начало – името на автора е псевдоним , това не е истинското му име , а Мавро значи ЧЕРЕН на данайски, а пък Орбини значи…Има няколко възможни превода и игри на думи , ето ги- Черноокия, Черна Слепота, Черното Кълбо и т.н…Любопитно и обнадеждаващо…Продължаваме. В самият титул се казва, че така наречените Словени или славяни са народите, които са говорили в даден период от време ЕЗИКА СЛАВА, т.е Езика на Славата или Словото…Т.е в самият източник на панславистката доктрина изрично се дефинира, че така нареченото славянство Е ЕЗИКОВА ОБЩНОСТ, А НЕ ЕТНИЧЕСКА, РАСОВА, ДЪРЖАВНИЧЕСКА, ИМПЕРСКА ИЛИ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА ( по времето на Орбини съвременната идея за националност и нация не съществува още). Езикова общност,другарки и другари, не етническа, културологична, властова и още по- малко пък имперска с център на тая империя – мацква или петербург. Т.е Славяни като етнос, племенна общност, нация и генетическа хомогенност НЕ съществуват. Славянството може да претендира единствено за някаква форма на езикова общност и нищо повече, всякакви политически, културологически и имперски амбиции и прибавки в повече от това са просто лъжа, политика и измислици-премислици, колкото и мастити академични бюрократи по света да отстояват обратното ,заработвайки си заплата и кариерата. Следователно всички съвременни панславистки доктрини изхождащи най- вече от москва не струват и грош истина. Всичкият този „славянский мир“, „славянская культура“, „славянская Русь“ са митове и легенди. Да ви подскажа ли кой е бил този език на славата? Или сами ще се сетите? Нека тракедонистите и промосковците, както и макендонистите да си поемат дълбоко дъх преди да започнат да се надпръскват в яростното отстояване на своите интереси и присвоявания на това чий е този език всъщност. Подсказвам- няма такова животно като „църковнославянски“ език. Има СТАРОБОЛГАРИЙСКО СЛОВО. Болгарийски език на Славата. И отново: езиковата общност не е и не може да бъде повод за политическо поробване и подчинение. Особенно в съвременноста.
Паисий или се е подвел от писанията на Мауро Орбини, Блазиус Клайнер и други подобни манипулатори, или неговата „История СЛАВНОболгарская“ е била фалшифицирана. Нелогично е почти цялата българска книжнина да е изчезнала, а Паисиевата история да е налице в оригинал, че и в две чернови, да не говорим за преписите. Тя е много удобна за всички онези, които ни натрапиха тезата, че българите сме пришълци и завоеватели на Балканите, унищожители на една процъфтяваща цивилизация, че водим етническото си име от реката Волга/Болга. И на тази оснона се стига дори до искания да бъдем преселени в азиатските предели.
Ради Панайотов Река Болга е кръстена на нас, а не ние на реката. И това никак не изнася на мацква, защото това означава че Еврасия всъщност е българска и московитите са неправомерни “ владетели“ на нещо което никога не им е принадлежало по право. Както например Симбир, който не е московски , а на коренните племена и народи там.
Няма никакво значение какво е името на Паисиева история, защото той е ползвал това което има в наличност- споменава че се е запознал с историята на Мавро Орбини. Важен е онзи пасаж – „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин?“
Българин, а не славянин !?
Това възклицание и упрек на Паисий, е продиктувано от действията на българина – ренегат, Евгений Булгарос, който смята балканските славяни/българите/ за по низши от елините, заради което те трябва да се елинизират, т.е. да се погърчат. Евгениус е автора на „Гръцкия Проект“ на Екатерина Велика заради което е удостоен с титлата Епископ Херсонски и Словенски.
Ако Паисий, наистина ползва определението славяни, то това е само и единствено да се обясни на въпросния гъркоман и на читателите, че българите са били най – славните от всички „славяни“ и първи са имали царство и са създали буквите и книжнината. Това се налага поради факта, че Русия е причислила българите към славяните , разбирай към себе си.
Така мисля аз.
П.П. Спречкването на Паисий и българското монашество с Евгений Булгарос, остава някак си в страни, потулено и прикрито и малцина знаят за него. Когато се погледне „История Славянобългарска“ през контекста на този цивилизационен сблъсък по времето на „Гръцкия Проект“, и конкретно с Евгениус Булгарос, като проводник и радетел за обезличаването на българите, то името на тази история неминуемо е „СЛАВНОБЪЛГАРСКА“! – в прослава на българите, които вие така лековато наричате славяни.
Благодаря за подробното изложение, прав сте за значението на Фразата за неразумните юроди, които се срамуват да се нарекат Болг Арии, но тя може да съществува и сама по себе си в контекста на много други исторически и житейски ситуации. ЧЕрно Иронично е наистина че един елинофил може да бъде наричан Евгений БУлгарос, т.е благородният българин преведено от „гръцки“ . Много напомня на нашите съвременни „патриоти“ и „националисти“- русофили. Само че не този фалшив „благороден българин“ е истинският автор на “ греческий проект“. Идеята и подбудата да се възстанови Византия под скиптъра на московията парадоксално възниква и идва като влияние от запад вкл. и от небезизвестният Волтер, с когото между впрочем въпросният Евгений БУлгарос води три диспута лично пред пруският крал Фридрих в двореца Сан Суси ,преди ВОлтер и Фридрих да се изпокарат.