„Президентът“ – Димитър Недков- откъс от роман

Spread the love
  •  
  •  
  •  
  • 0
  •  
  •  
  •  
  •  

ПРЕЗИДЕНТЪТ
роман-утопия на Димитър Недков

Още в началото на предизборната 2016-та избухна скандал, който взе главата на министъра на образованието. Поредната реформа в училищната програма беше изхвърлила от учебниците Пайсиевата “История славянобългарска” и стиховете на редица възрожденски поети. Вместо патриотичните текстове за историята на българщината, на децата се вменяваше задължението да овладеят методите на оцеляване на самотен остров по примера на Робинзон Крузо. Каква ирония – сякаш България се превръщаше в самотен остров и оцеляването в него изискваше примери на подражание.

димитър недков

димитър недков

Социалните мрежи се взривиха. Патриотичната българска сантименталност се възпламени. Неадекватни чиновници от образователното ведомство доляха масло в огъня с плиткоумни опити да оправдаят случилото се.

Времената се били променили. Светът бил станал вече друг. Трябвало да се преподават неща, които били интересни на децата. Тях ги вълнували други въпроси, а не миналото. Поредната трагедия в най-важната мисия на държавата се превърна в комедия. Падането на главата на министъра беше само началото на пиесата. Кулминацията на сюжета винаги предполагаше лютата битка в управляващата коалиция – кой ще седне в освободеното министерско кресло. Една след друга избуяваха парадоксални кандидатури за поста към който в началото на третата българска държава, в онези съдбовни за българите времена след връщането на националната ни независимост, към този министър са се обръщали с “Ваше Високопреосвещенство”.

През целия преход българското образование скърцаше под тежестта на инфантилното отношение на политиците. Мисленето на хората като продукт на едно образование не вълнуваше новоизлюпените родни демократи. Заклеймяването на една добре изградена образователна система на тоталитарната държава им изглеждаше достатъчно. Последните години на отиващия си двадесети век преминаха под знака на тоталното отричане и разрушаване на граденото от поколения преди това. Водопадът на нахлулата като потоп масова култура на западноевропейския свят погълна българските деца във водовъртежа на комерсиализираните нови ценности.

Българското училище се превърна в арена на сблъсък между принципите на познанието и спекулативните интереси на наши и чужди емисари за превръщането на народа по тези земи в безлична, живееща на ръба на оцеляването човешка маса.

За постигането на тази цел най-напред беше изпълнена задачата за елиминирането на българския учител, като съществен елемент от социалната стълбица, вдъхващ респект в подрастващите поколения. Даскалът, този незаобиколим някога фактор седящ на масата редом с кмета и попа беше изхвърлен от таблицата на значимите за една държава хора. Натикан в дъното на обществените прослойки, учителят започна да брои стотинките на физическото си оцеляване в невъзможност да си позволи дори един билет за театър. Пред децата се изправяха загърнати в разкъсаните си духовни дрипи даскали и даскалици. Парадоксът настъпи окончателно, когато се оказа, че за всяко трето българско семейство цената на учебниците, пособията и извънкласните занимания взе да става непосилна.
Идваха и си отиваха министър след министър, но въпросите набъбваха.

–––––––

Не беше нужно много време след падането на Берлинската стена, българите да усетят, че са прецакани. След сбъдването на лелеяната мечта за членство в НАТО и Европейския съюз лъсна жестоката истина от обезличаването. Раболепието пред новите съюзници надмина всякакви граници на себеуважението. Официалните речи на държавниците придобиха форма на отчетни доклади пред задграничните метрополии.

Постепенно се стигна до положението, нищо съществено за нацията да не се случва без одобрението на чуждоземните емисари в България. “Американците дали ще се съгласят?!?” – стана най-популярното двоумение. И докато хаосът в икономиката и финансите се регулираше от законите на парите и зачестилите световни кризи, в духовната област настъпи потоп. Невидима ръка започна да изтрива белезите за онзи бит и душевност на българина, който гарантираше равновесието между тялото и душата му. Унизени в своята безполезност в новото време, един след друг си отиваха мислителите, творците, ваятелите на красотата и хармонията, истинските посредници между човека и Създателя. Духовните водачи на цели поколения изчезваха от историята.

Задокеанските идеолози на глобализма под диктата на една световна суперсила протриваха доволно ръце. Всичко вървеше по план… Първо Стената, после душите. Прибирайте умовете. Всичко качествено, като продукт на тяхната образователна система е добре дошло тук – в свободния свят. Впрегнете ги в програмите за укротяването на опърничавите народи. Не се плашете от носталгията им по родното. Няма да се върнат.

Ще направим така, че там ще ги очаква само мизерия. На останалите създайте илюзията, че бъдещето на децата им е извън пределите на страната… Хайде, по-бързо Холивуд! Какво се мотаете? Заливайте ефира им с филмите за американската мечта, за силата на парите и формулите на успеха. Давайте възбуждащите ниски страсти реалитишоута. Не допускайте в никакъв случай да произвеждат изкуство, да развиват таланти, да обогатяват езика си и да стихоплетничат. Най-важното – не позволявайте да величаят историята си! Народ който помни историята си е непокорен народ… И внимавайте! За съжаление там няма индианци.

По тези земи са живели поколение след поколение, които са надживели всички завоеватели. Римската империя изчезнала, а те останали. Там се раждали ереси, които променяли облика на цяла Европа. Създавали азбуки и ги подарявали на други народи. Обичаите и вярванията им свързват човека с мистичното, божественото, със законите на природата. Това са малко по-друг тип християни. Гените им са здрави. Чумата бяга от тях. Ятаган ги сече, а те се множат. И са хитри. Прецакваха дори руснаците, германците, а пък за латините, да не говорим.

Западът беше наясно, какво ще види на Изток след падането на Стената. И беше готов. Духовните легионери на десетки идеологически институти, прикрити под дрехите на неправителствени, граждански организации, фондации и всякакви сдружения с обявени за идеални цели, нахлуха в освободената от една самокомпрометирала се утопична идеология територия… Я да ви видим училищата, книжарниците, библиотеките, издателствата, университетите, музеите, галериите, паметниците на културата. Я се стройте тук учители, професори, литератори, художници, артисти, музиканти.

А вие там историци, археолози, изследователи, откриватели и всички които се питате, като как е възникнал светът и като какъв има почва той у вас – елате, елате… какво сте се свили срамежливо в ъгъла. Я попълнете тук едни формуляри. Как за какво? Ами за едни специализации. Нали нямате пукнат лев! Няма проблеми! Ние сме затова. Безплатно ще ви научим, като как е възникнал светът и като какъв той ще има почва у вас оттук нататък. Какво казвате? Държавата щяла да се погрижи. Ама вие още ли не сте разбрали, какво е глобализъм!?! Няма вече държави. Светът е едно голямо село. Глобално ще ги решаваме вече нещата… А за мултикултурализъм да сте чували? Не. Ами това е, че на една територия не може да има само една култура по национален признак. Ами то във вашите училища само на български се говори и пише! Не може така. Я вижте как сте потиснали турци, арменци, евреи, а за циганите да не говорим. Казвате, че всички били преди всичко българи, а който на какъвто си Господ искал може да се кланя. Грешка! Явно комунизмът още ви мъти мозъците.

Така наречената просветна интелигенция се пообърка. Обърна се към държавата. Помо-о-ощ!!!… Няма дори ехо. Държавата глуха… Ама, как така? Охо-о-о…

Докато умните се наумуват, то лудите започнали да лудуват. Ами то държавата вече я нямало! Чуждоземните фондации предвидливо минали първо оттам. Държавата се напълнила със специализирали вече в странство чиновници, които за по-голяма тежест леко завалят българския език изпъстрен с модерни чуждици. Най-честите резолюции върху прошенията до държавата относно народополезни дела, съдържаха категоричния отказ съобразно изискванията на Европейския съюз, Световната банка, Международният валутен фонд и да не пропуснем – Северноатлантическия пакт. Трябвало да се съблюдава общата политика на съюзниците.

Ами да алармираме тогава политиците, какво се върши под носа им във ведомствата. Нали са народни представители… Гласували сме им доверие. Съдбата на държавата е в техни ръце. Ако на тях не им е мило за България, на кого други ще му пука… Леле-е-е… Кога успяха!?! Ами то най-важното за една нация сме пропуснали! Политиката се напълнила с героите на политическата сатира… А-а-а!..

Ето значи, какво нещо било демокрацията! Когато народът сам избира тези, които после обясняват на народа, че за да се случат едни народополезни дела трябва да се питат едни чичковци и лелки, които не са българи, после да се кандидатства за едни програми, които ги съставят пак едни чичковци и лелки, които също не са българи. И ако те благоволят – само тогава! Защото от нас нищо не зависи, вдигат невинно рамене родните политици… Ами тези далечни чичковци и лелки богати ли са? Мно-о-ого са богати! Но те не дават от своите парички. Те дават от нашите! Как така? Ами ние нямаме парички!… Именно… Тези влиятелни чичковци и лелки обикалят света и освобождават от тиранията да диктатурата, такива народи като нашия.

След това ни убеждават, че модерната държава не се занимава с икономика. Вземат на безценица природните ни ресурси, читавите предприятия, поставят под контрол енергетиката, лимитират външните ни пазари, унищожават селското ни стопанство и превъоръжават армията ни за наша сметка.

С натрупаните колосални печалби те започват да проявяват великодушие към новоосвободените, но вече изнемогващи народи… Отпускат заеми!!!

За целта са нужни малко парички за корумпиране на политическата система на новата демократична държава, която трябва да гласува искането на заем. Колкото по-корумпирани са политиците, толкова по-високи са лихвите по заемите… Кой ще ги плаща ли?.. Моля, не задавайте глупави въпроси!

из „Президентът“ Роман-утопия на Димитър Недков

Възкръсва ли Познанието за Българската Шевица

Окултната Страна на Проекта Церн

Квантовият преход и новата земя


Spread the love
  •  
  •  
  •  
  • 0
  •  
  •  
  •  
  •  

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.